Яков Баст Невеста Годеница

?НЕВЕСТА”
Яков Баст
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГОДЕНИЦА

Струйка дим от цигара с ментол се извива игриво,
върху чаша червило блести със седефен проблясък,
задименият въздух в пространство познато прелива,
деколтета дълбоки под матов просвет се размятат.

В теб усмивка изгря... Годеница на друг си прекрасна.
Аз неканен съм гост, притаен зад далечна колона,
аз на празника чужд съм, аз просто съм зрител без място,
аз съм бяла изгубена врана, от ято изгонен...

Не за мен своя сватбен танц в днешната сватба танцуваш
и не мойте ръце ще те галят в среднощния полет,
няма моите устни красива мечта да целуват,
безнадеждно кървя, на парчета сърцето се рони...

Аз какво да направя! В душата ми болка извира.
Пустота ме обгражда в нетрезвия свят на съдбата.
За кого ли венчална цигулка щастливо засвири,
а за мен катастрофа житейска и загуба свята...

Туй е мойта история. Няма морал и поука.
Любовта е за двама – без отговор свършва играта.
Към дома си се връщам, печално и сиво е тука
озареното с цветни лъчи отминаващо лято...


Ударения
ГОДЕНИЦА

СтрУйка дИм от цигАра с ментОл се извИва игрИво,
върху чАша червИло блестИ със седЕфен проблЯсък,
задимЕният вЪздух в прострАнство познАто прелИва,
деколтЕта дълбОки под мАтов просвЕт се размЯтат.

В теб усмИвка изгрЯ... ГоденИца на дрУг си прекрАсна.
Аз некАнен съм гОст, притаЕн зад далЕчна колОна,
аз на прАзника чУжд съм, аз прОсто съм зрИтел без мЯсто,
аз съм бЯла изгУбена врАна, от Ято изгОнен...

Не за мЕн своя свАтбен танц в днЕшната свАтба танцУваш
и не мОйте ръцЕ ще те гАлят в среднОщния пОлет,
нЯма мОите Устни красИва мечтА да целУват,
безнадЕждно кървЯ, на парчЕта сърцЕто се рОни...

Аз каквО да напрАвя! В душАта ми бОлка извИра.
ПустотА ме обгрАжда в нетрЕзвия свЯт на съдбАта.
За когО ли венчАлна цигУлка щастлИво засвИри,
а за мЕн катастрОфа житЕйска и зАгуба свЯта...

Туй е мОйта истОрия. НЯма морАл и поУка.
ЛюбовтА е за двАма – без Отговор свЪршва игрАта.
Към домА си се врЪщам, печАлно и сИво е тУка
озарЕното с цвЕтни лъчИ отминАващо лЯто...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Яков Баст
НЕВЕСТА

Вьётся струйкой игривый дымок сигареты с ментолом,
А на кромке бокала помада блестит перламутром,
И прокуренный воздух витает в пространстве знакомом,
Обнажённые руки и плечи в свечении мутном.

Ты сидишь за столом, улыбаясь… Чужая невеста.
Я – нечаянный гость, притаился за дальней колонной,
И я лишний на празднике, я просто зритель без места,
Ощущаю себя неприкаянной белой вороной…

Не со мной ты сегодня танцуешь свой свадебный танец,
И не руки мои вновь обнимут тебя этой ночью,
Не сотрут мои губы со щёк твоих счастья румянец,
Все надежды разбиты и сердце разорвано в клочья…

Я не знаю, что делать. Щемящее чувство потери.
И кругом пустота в этом мире веселья хмельного,
Для кого-то венчальная скрипка счастливо запела,
Для меня же крушение жизни и чувства святого…

Вот такая история. Нет в ней особой морали.
Есть любовь для двоих – есть любовная страсть без ответа,
Возвращаюсь домой с ощущением горькой печали,
В озаренье багровых лучей уходящего лета…

http://stihi.ru/2011/12/29/15




---------------
Руският поет Яков Баст е носител на много литературни награди. Завършил е висше образование, има докторска степен по икономико-математическо моделиране. Автор е на книги с поезия, сред които ?А жизнь продолжается” (2013 г.), ?Старые дворы” (2013 г.), ?Свет погасшей звезды” (2013 г.) и др. Живее в гр. Киев.