Павел Апидамский Бескрылые птицы Безкрили птици
?БЕСКРЫЛЫЕ ПТИЦЫ”
Павел Апидамский
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗКРИЛИ ПТИЦИ
Разхвърляни от сляпата съдба
на разстояния
далечни и безкрайни
и често с възрастта
пропити от тъга,
към миналото гледат,
то край тях витае...
Не могат да се върнат там,
в предишни дни –
безплътен спомен
паметта изгражда...
Когато са добре, не им досажда,
но зле ли е душата,
иска да крещи.
Към роден дом
да извисят крила,
да видят туй,
което памет знае!
Но пак беда –
домът е чужд сега
и само глух копнеж ще ги терзае...
Ударения
БЕЗКРИЛИ ПТИЦИ
РазхвЪрляни от слЯпата съдбА
на разстоЯния далЕчни и безкрАйни
и чЕсто с възрасттА пропИти от тъгА,
към мИналото глЕдат, тО край тЯх витАе...
Не мОгат да се вЪрнат тАм, в предИшни днИ –
безплЪтен спОмен паметтА изгрАжда...
КогАто са добрЕ, не Им досАжда,
но злЕ ли е душАта, Иска да крещИ.
Към рОден дОм да извисЯт крилА,
да вИдят тУй, коЕто пАмет знАе!
Но пАк бедА – домЪт е чУжд сегА
и сАмо глУх копнЕж ще ги терзАе...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Апидамский
БЕСКРЫЛЫЕ ПТИЦЫ
Раскиданы, разбросаны судьбой
на расстояния,
порой необозримы.
И часто, с возрастом,
гонимые тоской,
глядят на прошлое,
что проплывает мимо…
Его не возвратить,
и руку не пожать
– оно бесплотно,
в памяти всплывает…
Когда всё хорошо, не докучает,
а худо на душе,
то хочется кричать.
И тянет
возвратиться в дом родной,
увидеть всё,
что память сохранила.
Но вот беда
– дом стал уже чужой,
и лишь тоска давящая уныла…
http://stihi.ru/2012/01/14/2743
БЕЗКРИЛ? ПТАХИ (в?льний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Розкидан? ви долею сумною
На в?дстан?, що часом неозор?.
?, з в?ком, замордован? тугОю,
В минуле дивитесь далеке, наче зор?...
Та не повернути т? вс? минул? дати,
?м, безт?лесно, в пам'ят? спливати...
Як добре все – не будуть докучати,
А коли зле – аж хочеться кричати.
? тягне зазирнути в р?дний д?м,
Побачити, що пам'ять зберегла.
Та от б?да – будинок став чужим,
На душ? лише туга налягла...
Павел Апидамский
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗКРИЛИ ПТИЦИ
Разхвърляни от сляпата съдба
на разстояния
далечни и безкрайни
и често с възрастта
пропити от тъга,
към миналото гледат,
то край тях витае...
Не могат да се върнат там,
в предишни дни –
безплътен спомен
паметта изгражда...
Когато са добре, не им досажда,
но зле ли е душата,
иска да крещи.
Към роден дом
да извисят крила,
да видят туй,
което памет знае!
Но пак беда –
домът е чужд сега
и само глух копнеж ще ги терзае...
Ударения
БЕЗКРИЛИ ПТИЦИ
РазхвЪрляни от слЯпата съдбА
на разстоЯния далЕчни и безкрАйни
и чЕсто с възрасттА пропИти от тъгА,
към мИналото глЕдат, тО край тЯх витАе...
Не мОгат да се вЪрнат тАм, в предИшни днИ –
безплЪтен спОмен паметтА изгрАжда...
КогАто са добрЕ, не Им досАжда,
но злЕ ли е душАта, Иска да крещИ.
Към рОден дОм да извисЯт крилА,
да вИдят тУй, коЕто пАмет знАе!
Но пАк бедА – домЪт е чУжд сегА
и сАмо глУх копнЕж ще ги терзАе...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Апидамский
БЕСКРЫЛЫЕ ПТИЦЫ
Раскиданы, разбросаны судьбой
на расстояния,
порой необозримы.
И часто, с возрастом,
гонимые тоской,
глядят на прошлое,
что проплывает мимо…
Его не возвратить,
и руку не пожать
– оно бесплотно,
в памяти всплывает…
Когда всё хорошо, не докучает,
а худо на душе,
то хочется кричать.
И тянет
возвратиться в дом родной,
увидеть всё,
что память сохранила.
Но вот беда
– дом стал уже чужой,
и лишь тоска давящая уныла…
http://stihi.ru/2012/01/14/2743
БЕЗКРИЛ? ПТАХИ (в?льний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Розкидан? ви долею сумною
На в?дстан?, що часом неозор?.
?, з в?ком, замордован? тугОю,
В минуле дивитесь далеке, наче зор?...
Та не повернути т? вс? минул? дати,
?м, безт?лесно, в пам'ят? спливати...
Як добре все – не будуть докучати,
А коли зле – аж хочеться кричати.
? тягне зазирнути в р?дний д?м,
Побачити, що пам'ять зберегла.
Та от б?да – будинок став чужим,
На душ? лише туга налягла...
Метки:
