Сергей Есенин - Исус младенец

Сергей Есенин
Исус младенец

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Исус младенец

Повика Пречистата
жеравите, птиците
в храма.

"Пейте, веселете се,
за всички молете се
в слава!“

Молят се пред свещите
за съдбата – грешната
наша;

а детето Божие
сви крачета босички,
пред каша.

Спря се там синигер,
дързък и немирен,
и попита:

"Аз за Теб, Детенце,
уморих краченца
в молитва“.

Жеравът и той тогаз:
?Теб щом храни, също нас,
кой създал “.

А младенец Божи
поделил им каша
и я дал.

В хижа позлатена
Божа Майка гледа
към свода.

А синчето малко
проси къшей залък
пред входа.

Викнала Пречистата
жеравите, птичките,
говори:

?Принесете, птици,
хлебец и пшеница
много“.

В суматоха всички
жерави и птички -
дъжд се лей.

А Детето малко
иска все от майка
да яде.

Тръгна Богородица
по поле наоколо
и зове.

Само вятър съскаше,
с тропот конски блъскаше
по поле.

Малкият Божи син
плачеше сам-самин,
огладнял.

В сълзи се облива...
Ето че долита
щъркел Бял.

Взел сина той Божия
в клюна си положил го,
замълчал.

Господ на елхичката,
във гнездо на щъркела
заспал.

В къщи се завърнала,
Майката не зърнала
Сина.

Взела си торбата,
тръгнала сама Тя
по света.

Дълго Тя вървяла
и накрай видяла
в горски кът:

На гърба на Белия
щъркел как люлее се
Синът.

Викнала Пречистата
жеравите, птичките
говори:

?Събирайте семе
за вечното време
скоро.

А щъркелът Белият,
кой с Бога люлее се
на клона,

да пуска по пейките
синеоки бебета
много“.

1916
Превод: март-април 2016 г.

-----------------------------

ПовИка ПречИстата
жЕравите, птИците
в хрАма.

"ПЕйте, веселЕте се
за всИчки молЕте се
в слАва!“

МОлят се пред свЕщите
за съдбАта – грЕшната
нАша;

А ДетЕто БОжие
свИ крачЕта бОсички
пред кАша.

СпрЯ се там синИгер,
дЪрзък и немИрен,
и попИта:

"Аз за ТЕб, ДетЕнце,
уморИх крачЕнца
в молИтва“.

ЖЕравът и тОй тогАз:
?ТЕб щом хрАни, сЪщо нАс,
кОй създАл “.

А МладЕнец БОжи
поделИл им кАша
и я дАл.

В хИжа позлатЕна
БОжа Майка глЕда
към свОда.

А СинчЕто мАлко
прОси кЪшей зАлък
пред вхОда.

ВИкнала ПречИстата
жЕравите, птИчките,
говОри:

?ПринесЕте, птИци,
хлЕбец и пшенИца
мнОго“.

В суматОха всИчки,
жЕрави и птИчки,
дЪжд се лЕй.

А ДетЕто мАлко
Иска всЕ от МАйка
да ядЕ.

ТрЪгна БогорОдица
по полЕ наОколо
и зовЕ.

Само вЯтър сЪскаше
с трОпот кОнски блЪскаше
по полЕ.

МАлкият БОжи Син
плАчеше сАм самин,
огладнЯл.

В сЪлзи се облИва...
Ето че долИта
щЪркел БЯл.

ВзЕл СинА той БОжия
в клЮна си полОжил го,
замълчАл.

ГОспод на елхИчката,
във гнездО на щЪркела
заспАл.

В кЪщи се завЪрнала,
МАйката не зЪрнала
СинА.

ВзЕла си торбАта,
трЪгнала самА Тя
по светА.

ДЪлго Тя вървЯла
и накрАй видЯла
в гОрски кЪт:

на гърбА на БЕлия
щЪркел кАк люлЕе се
СинЪт.

ВИкнала ПречИстата
жЕравите, птИчките
говОри:

?СъбИрайте сЕме
за вЕчното врЕме
скОро.

А щЪркелът БЕлият,
кой с БОга люлЕе се
на клОна,

да слАга по пЕйките
синеОки бЕбета
мнОго“.

---------------------

Исус младенец

Собрала Пречистая
Журавлей с синицами
В храме:

“Пойте, веселитеся
И за всех молитеся
С нами!”

Молятся с поклонами
За судьбу греховную,
За нашу;

А маленький Боженька,
Подобравши ноженьки,
Ест кашу.

Подошла синица,
Бедовая птица,
Попросила:

“Я Тебе, Боженька,
Притомив ноженьки,
Молилась”.

Журавль и скажи враз:
“Тебе и кормить нас,
Коль создал”.

А Боженька наш
Поделил им кашу
И отдал.

В золоченой хате
Смотрит Божья Мати
В небо.

А сыночек маленький
Просит на завалинке
Хлеба.

Позвала Пречистая
Журавлей с синицами,
Сказала:

“Приносите, птицы,
Хлеба и пшеницы
Не мало”.

Замешкались птицы —
Журавли, синицы —
Дождь прочат.

А Боженька в хате
Все теребит Мати,
Есть хочет.

Вышла Богородица
В поле, за околицу,
Кличет.

Только ветер по полю,
Словно кони, топает,
Свищет.

Боженька Маленький
Плакал на завалинке
От горя.

Плакал, обливаясь…
Прилетал тут аист
Белоперый.

Взял он осторожненько
Красным клювом Боженьку,
Умчался.

И Господь на елочке,
В аистовом гнездышке,
Качался.

Ворочалась к хате
Пречистая Мати —
Сына нету.

Собрала котомку
И пошла сторонкой
По свету.

Шла, несла не мало,
Наконец сыскала
В лесочке:

На спине катается
У Белого аиста
Сыночек.

Позвала Пречистая
Журавлей с синицами,
Сказала:

“На вечное время
Собирайте семя
Не мало.

А Белому аисту,
Что с Богом катается
Меж веток,

Носить на завалинки
Синеглазых маленьких
Деток”.

1916
Фото из Нета