Роса. Атанас Стоев

От росы тяжелей стали ветки,
этим утром их шепот так тих.
Солнце всходит, лучась многоцветно,
над землей, еще сонною, –
??????????????????????????????????????????????????светским
поцелуем росу осветив.

И трепещет она осторожно,
в своей краткости чистой блестит...
Каждый лист – словно зеркало Божье,
в коем мир, свои грани размножив,
открывает бессмертья черты.


Роса

От роса натежали листата
тази сутрин мълчат, а над тях,
младо слънце се вдига и мята
закачливи лъчи към земята
и целува росата със смях...

А пък тя – краткостта си разбрала,
бездиханна и чиста блести...
Всеки лист е едно огледало,
през което светът изначален,
преоткрива пак свойте черти.