Евгений Забелин Адмирал Колчак
?АДМИРАЛ КОЛЧАК”
Леонид Николаевич Савкин/ Евгений Забелин (1908-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АДМИРАЛ КОЛЧАК
Начало в неизследвани земи,
след туй разкъсан в тежки рани спусък
и синкавият леден скреж иркутски
в окопите, раззинати лами.
Полковниците чаши вдигат пак,
не чуват твоя зов, запой ги гони,
съзвездия от смачкани пагони
заменят със звездите на коняк.
Като осколки план бе разпилян
на улици задънени в пустиня
край жалко смъркане на кокаина,
на сифилиса в обрива басмян.
Кашмирски полк, за песни в строя пръв,
кашмирски полк, британска нишка тежка,
навуща на краката, мешка върху плешка,
на копчетата – лъскав кралски лъв.
Военен сблъсък в бурята ечи
и като сгърчени деца са дните.
От тях, от болните, в портрета свити,
стареят адмиралските очи.
Какво от туй, че ще преминем рът
с предишни граници. В сълзи замаян,
се бързо сгърбеният Пепеляев
разкая пред съветския ни съд.
Удари, свлече, раздроби дела
отсеченият круп на курс прекъснат.
Кърви на червеноармеец с устни
животът в неизбежните дула;
душата не издържа. Тлеят в жар вини,
наляво – марш към гробната морава.
За теб... – помачкана цигара дава
на червеноармееца встрани.
На някакъв случаен там войник.
И казва: ?Сред вонящите отломки
от мъртвия си адмирал за спомен,
чуй ти, цигара си вземи, мръсник!”
Ударения
АДМИРАЛ КОЛЧАК
Нача́ло в неизсле́двани земи́,
след ту́й разкъ́сан в те́жки ра́ни спу́сък
и си́нкавият ле́ден скре́ж ирку́тски
в око́пите, раззи́нати лами́.
Полко́вниците ча́ши вди́гат па́к,
не чу́ват тво́я зо́в, запо́й ги го́ни,
съзве́здия от сма́чкани паго́ни
заме́нят със звезди́те на коня́к.
Като́ оско́лки пла́н бе разпиля́н
на у́лици задъ́нени в пусти́ня
край жа́лко смъ́ркане на кокаи́на,
на си́филиса в о́брива басмя́н.
Кашми́рски по́лк, за пе́сни в стро́я пръ́в,
кашми́рски по́лк, брита́нска ни́шка те́жка,
наву́шта на крака́та, ме́шка върху пле́шка,
на ко́пчетата – лъ́скав кра́лски лъ́в.
Вое́нен сблъ́сък в бу́рята ечи́
и като сгъ́рчени деца́ са дни́те.
От тя́х, от бо́лните, в портре́та сви́ти,
старе́ят адмира́лските очи́.
Какво́ от ту́й, че ште преми́нем ръ́т
с преди́шни гра́ници. В сълзи́ зама́ян,
се бъ́рзо сгъ́рбеният Пепеля́ев
разка́я пред съве́тския ни съ́д.
Уда́ри, свле́че, раздроби́ дела́
отсе́ченият кру́п на ку́рс прекъ́снат.
Кърви́ на червеноарме́ец с у́стни
живо́тът в неизбе́жните дула́;
душа́та не издъ́ржа. Тле́ят в жа́р вини́,
наля́во – ма́рш към гро́бната мора́ва.
За те́б... – пома́чкана цига́ра да́ва
на червеноарме́еца встрани́.
На ня́какъв случа́ен та́м войни́к.
И ка́зва: ?Сред воня́штите отло́мки
от мъ́ртвия си адмира́л за спо́мен,
чуй ти́, цига́ра си вземи́, мръсни́к!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Забелин
АДМИРАЛ КОЛЧАК
Сначала путь непройденных земель,
Потом обрыв израненного спуска,
И голубая изморозь Иркутска,
И проруби разинутая щель.
Полковники не слушали твой зов,
Бокальный всплеск укачивал их сонно,
Созвездия отгнившего погона
Им заменяли звезды коньяков.
Свои слова осколками рассыпь
Меж тупиков, сереющих пустынно,
Плюгавое похмелье кокаина
И сифилиса ситцевая сыпь.
Кашмирский полк, поющий нараспев,
Кашмирский полк, породистый британец,
Обмотки на ногах, у плеч – тигровый ранец,
На пуговицах – королевский лев.
Приблизилась военная гроза,
Рождались дни, как скорченные дети.
От них, больных, в витринах на портрете
Старели адмиральские глаза.
Что ж из того, упрямо перейду
Былую грань. Истерикой растаяв,
Дрожа слезой, сутулый Пепеляев
Покаялся советскому суду.
Перехлестнул, стянул, перехлестнул
Чеканный круп неконченого рейса.
Жизнь сволочнулась ртом красногвардейца,
Вся в грохоте неотвратимых дул,
Душа не вынесла. В душе озноб и жар,
Налево – марш к могильному откосу.
Ты, говорят, опеплив папиросу,
Красногвардейцу отдал портсигар.
Дал одному солдату из семи.
Сказал: ?Один средь провонявшей швали,
На память об убитом адмирале,
Послушай, ты, размызганный, возьми!”
1925 г.
---------------
Руският поет Евгени Забелин (Леонид Николаевич Савкин/ Евгений Забелин) е роден на 5 август 1908 г. (по други данни 1905 г.) в гр. Тюкалинск, Омска област. Има домашно образование. На младини се прехранва с писане на стихотворни текстове за циркови програми. Първите си стихове печата през 1921 г. От 1921 г. участва активно в литературния живот на Омск и членува в ?Омская артель писателей и поэтов” и в Омската асоциация на пролетарските писатели. Пътешества из неизследвани земи на Севера и Изтока. През 1926 г. публикува поезия във в. ?Рабочий путь”, а от 1929 г. е член на писателското сдружение ?Сибирская бригада” и е постоянен автор на много московски издания като ?Новый мир”, ?Сибирские огни”, ?Тридцать дней”, ?Красная новь”, ?Красная нива”, ?Пролетарский авангард”, ?Известия”, ?Земля советская”, ?Журнал для всех”, ?Охотник и рыбак Сиби?ри” и др. Ползва литературните псевдоними Михаил Волков, Виктор Волков, Игорь Преображенский и Евгений Забелин. През 1932 г., когато работи близо до Архангелск, след нелепи обвинения за участие в контрареволюционна групировка е осъден и изпратен в лагерите на ГУЛАГ в Сиктивкар. През 1934 г. е освободен предсрочно, а през 1937 г. след нова присъда е затворен в Магадан. Умира на 3 януари 1943 г. в Североизточен лагер на ГУЛАГ в Магаданска област. Реабилитиран е през 1989 г. През 1990 г. в гр. Омск излиза книгата с негови стихове ?Полынь”.
Леонид Николаевич Савкин/ Евгений Забелин (1908-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АДМИРАЛ КОЛЧАК
Начало в неизследвани земи,
след туй разкъсан в тежки рани спусък
и синкавият леден скреж иркутски
в окопите, раззинати лами.
Полковниците чаши вдигат пак,
не чуват твоя зов, запой ги гони,
съзвездия от смачкани пагони
заменят със звездите на коняк.
Като осколки план бе разпилян
на улици задънени в пустиня
край жалко смъркане на кокаина,
на сифилиса в обрива басмян.
Кашмирски полк, за песни в строя пръв,
кашмирски полк, британска нишка тежка,
навуща на краката, мешка върху плешка,
на копчетата – лъскав кралски лъв.
Военен сблъсък в бурята ечи
и като сгърчени деца са дните.
От тях, от болните, в портрета свити,
стареят адмиралските очи.
Какво от туй, че ще преминем рът
с предишни граници. В сълзи замаян,
се бързо сгърбеният Пепеляев
разкая пред съветския ни съд.
Удари, свлече, раздроби дела
отсеченият круп на курс прекъснат.
Кърви на червеноармеец с устни
животът в неизбежните дула;
душата не издържа. Тлеят в жар вини,
наляво – марш към гробната морава.
За теб... – помачкана цигара дава
на червеноармееца встрани.
На някакъв случаен там войник.
И казва: ?Сред вонящите отломки
от мъртвия си адмирал за спомен,
чуй ти, цигара си вземи, мръсник!”
Ударения
АДМИРАЛ КОЛЧАК
Нача́ло в неизсле́двани земи́,
след ту́й разкъ́сан в те́жки ра́ни спу́сък
и си́нкавият ле́ден скре́ж ирку́тски
в око́пите, раззи́нати лами́.
Полко́вниците ча́ши вди́гат па́к,
не чу́ват тво́я зо́в, запо́й ги го́ни,
съзве́здия от сма́чкани паго́ни
заме́нят със звезди́те на коня́к.
Като́ оско́лки пла́н бе разпиля́н
на у́лици задъ́нени в пусти́ня
край жа́лко смъ́ркане на кокаи́на,
на си́филиса в о́брива басмя́н.
Кашми́рски по́лк, за пе́сни в стро́я пръ́в,
кашми́рски по́лк, брита́нска ни́шка те́жка,
наву́шта на крака́та, ме́шка върху пле́шка,
на ко́пчетата – лъ́скав кра́лски лъ́в.
Вое́нен сблъ́сък в бу́рята ечи́
и като сгъ́рчени деца́ са дни́те.
От тя́х, от бо́лните, в портре́та сви́ти,
старе́ят адмира́лските очи́.
Какво́ от ту́й, че ште преми́нем ръ́т
с преди́шни гра́ници. В сълзи́ зама́ян,
се бъ́рзо сгъ́рбеният Пепеля́ев
разка́я пред съве́тския ни съ́д.
Уда́ри, свле́че, раздроби́ дела́
отсе́ченият кру́п на ку́рс прекъ́снат.
Кърви́ на червеноарме́ец с у́стни
живо́тът в неизбе́жните дула́;
душа́та не издъ́ржа. Тле́ят в жа́р вини́,
наля́во – ма́рш към гро́бната мора́ва.
За те́б... – пома́чкана цига́ра да́ва
на червеноарме́еца встрани́.
На ня́какъв случа́ен та́м войни́к.
И ка́зва: ?Сред воня́штите отло́мки
от мъ́ртвия си адмира́л за спо́мен,
чуй ти́, цига́ра си вземи́, мръсни́к!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Забелин
АДМИРАЛ КОЛЧАК
Сначала путь непройденных земель,
Потом обрыв израненного спуска,
И голубая изморозь Иркутска,
И проруби разинутая щель.
Полковники не слушали твой зов,
Бокальный всплеск укачивал их сонно,
Созвездия отгнившего погона
Им заменяли звезды коньяков.
Свои слова осколками рассыпь
Меж тупиков, сереющих пустынно,
Плюгавое похмелье кокаина
И сифилиса ситцевая сыпь.
Кашмирский полк, поющий нараспев,
Кашмирский полк, породистый британец,
Обмотки на ногах, у плеч – тигровый ранец,
На пуговицах – королевский лев.
Приблизилась военная гроза,
Рождались дни, как скорченные дети.
От них, больных, в витринах на портрете
Старели адмиральские глаза.
Что ж из того, упрямо перейду
Былую грань. Истерикой растаяв,
Дрожа слезой, сутулый Пепеляев
Покаялся советскому суду.
Перехлестнул, стянул, перехлестнул
Чеканный круп неконченого рейса.
Жизнь сволочнулась ртом красногвардейца,
Вся в грохоте неотвратимых дул,
Душа не вынесла. В душе озноб и жар,
Налево – марш к могильному откосу.
Ты, говорят, опеплив папиросу,
Красногвардейцу отдал портсигар.
Дал одному солдату из семи.
Сказал: ?Один средь провонявшей швали,
На память об убитом адмирале,
Послушай, ты, размызганный, возьми!”
1925 г.
---------------
Руският поет Евгени Забелин (Леонид Николаевич Савкин/ Евгений Забелин) е роден на 5 август 1908 г. (по други данни 1905 г.) в гр. Тюкалинск, Омска област. Има домашно образование. На младини се прехранва с писане на стихотворни текстове за циркови програми. Първите си стихове печата през 1921 г. От 1921 г. участва активно в литературния живот на Омск и членува в ?Омская артель писателей и поэтов” и в Омската асоциация на пролетарските писатели. Пътешества из неизследвани земи на Севера и Изтока. През 1926 г. публикува поезия във в. ?Рабочий путь”, а от 1929 г. е член на писателското сдружение ?Сибирская бригада” и е постоянен автор на много московски издания като ?Новый мир”, ?Сибирские огни”, ?Тридцать дней”, ?Красная новь”, ?Красная нива”, ?Пролетарский авангард”, ?Известия”, ?Земля советская”, ?Журнал для всех”, ?Охотник и рыбак Сиби?ри” и др. Ползва литературните псевдоними Михаил Волков, Виктор Волков, Игорь Преображенский и Евгений Забелин. През 1932 г., когато работи близо до Архангелск, след нелепи обвинения за участие в контрареволюционна групировка е осъден и изпратен в лагерите на ГУЛАГ в Сиктивкар. През 1934 г. е освободен предсрочно, а през 1937 г. след нова присъда е затворен в Магадан. Умира на 3 януари 1943 г. в Североизточен лагер на ГУЛАГ в Магаданска област. Реабилитиран е през 1989 г. През 1990 г. в гр. Омск излиза книгата с негови стихове ?Полынь”.
Метки:
