Горят, плачут свечи во имя добра. Галкин Вадим Дми


Морозное утро и звон колокольный.
И Лики Святых на холодной стене.
Снег падает тихо, невинный и светлый,
Приют свой находит на грешной земле.

Молитвы, как птицы. Великая тайна.
Душа улетает под купол небес.
Становится чище слеза в этот вечер.
Рожденье Христа, как Символ Чудес.

На ёлках огни, в их ласкающем свете
Людские сердца ожидают тепла.
Сын Божий нам послан во имя спасенья...
Горят, плачут свечи во имя добра.

СВЕЩИТЕ ГОРЯТ И ПЛАЧАТ ЗА ДОБРО
Превод:Радко Стоянов

Замръзнало утро и звън на камбани.
Ликът на светци по студени стени.
Снегът пада тихо, невинен и светъл,
приют си намира на грешна земя.

Молитви се носят. Великата тайна.
Душата прелита под купола син.
По-чиста сълзата е в тихата вечер.
Христос се роди като Символ и Чудо.

Елхата припламва и ласкаво свети.
Сърцата очакват любов, топлина.
Син Божий изпратен е нам за Спасител…
А свещите плачат за мир, добрина.



Метки:
Предыдущий: Л. Костенко. Любовь моя! Стою перед тобою
Следующий: Анна Врублевска. Может быть...