Огонь. Перевод с болгарского

Огънят

(Красимир Георгиев)

След полунощ – между един и два – това дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища,
безмълвно
и богато с дълга пъпна връв от улици
ще търси
при самотниците с още будни погледи,
препълнени с безумици и с нежна мъка –
огъня.
Между един и два – в часа на първата голяма обич,
в часа на първата желана и така опасна болка
безумно,
о, безумно е
след толкова
години
лутане
да търсиме сред диплите на своите сърца самотните
шейсет минути
от едно дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища.
Дали огнището е вече само експонат в живота ни
и мащеркова песен в него ненадейно пак ще лумне ли?


Огонь

Минула полночь. Середина лета.
И замерли часы меж часом и двумя…
Вот васильки ультрамарина цвета
Вплелись в безмолвье, свежестью пьяня…

И в лабиринтах улочек знакомых
Я с одиночеством вдвоем брожу без сна…
А мое сердце, точно чаша, полно
Хмельным напитком скорби и огня…

Меж часом и двумя под сенью лунной -
Желанные мгновения любви!
Опасные мгновения безумья,
Когда вином крепленым - жар в крови…

Схожу с ума в бесцельности хожденья
По вехам прежних отгоревших лет!
Отыщет память сладких тех мгновений
В помятом сердце благодатный свет…

И прошлого стократ презрев утраты,
Часы души беспечно вспять бегут,
Где снова вспыхнут, как давно когда-то,
Огнем любви - те шестьдесят минут!