Евгений Харитонов Люди Хора

?ЛЮДИ...”
Евгений Владимирович Харитонов (1941-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ХОРА

Хора привличащи, непризоваващи,
хора звънтящи, но не позвъняващи,
хора бездомни и хора в квартирите,
хора нормални и хора пред бирите,
хора културни и хора татари,
гробищни хора или булевардни,
хора от лед или хора прегрели,
хора с ножове и хора в постели.


Ударения
ХОРА

Хо́ра привли́чашти, непризова́вашти,
хо́ра звънтя́шти, но не позвъня́вашти,
хо́ра бездо́мни и хо́ра в кварти́рите,
хо́ра норма́лни и хо́ра пред би́рите,
хо́ра култу́рни и хо́ра тата́ри,
гро́биштни хо́ра или булева́рдни,
хо́ра от ле́д или хо́ра прегре́ли,
хо́ра с ножо́ве и хо́ра в посте́ли.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Евгений Харитонов
ЛЮДИ...

Люди манящие, не поманившие,
люди звонящие, не позвонившие,
люди вокзальные, люди квартирные,
люди нормальные, люди трактирные,
люди культуры и люди татары,
люди кладбища и люди бульвары,
люди ледышки и люди теплушки,
люди с ножищами, люди в подушке.




---------------
Руският поет, писател, драматург, режисьор и преводач Евгени Харитонов (Евгений Владимирович Харитонов) е роден на 11 юни 1941 г. в Новосибирск. Завършва актьорското отделение на Държавния институт по кинематография ?С. Герасимов”. Работи като актьор, след което е аспирант по кинорежисура и защитава кандидатска дисертация ?Пантомима в обучении киноактера” (1972 г.). Поставя в Московския театър на мимиката и жеста своята пиеса ?Очарованный остров”, ръководи студиото по пантомима към Дома на културата ?Москворечье”, режисьор-постановчик е на различни спектакли и на свои пиеси като ?Дзынь”. Приживе има само няколко литературни публикации и преводи на поезия от немски в самиздатски издания като ?Часы”, ?Обводный канал”, ?37”, ?Митин журнал”, ?Глагол”, ?Грааль” и ?Каталог”. Автор е на книгата ?Под домашним арестом” (самиздатско издание, 1981 г.). Умира на 29 юни 1981 г. в Москва. През 1993 г. излиза двутомният сборник с негови творби ?Слезы на цветах”.

Метки:
Предыдущий: Карл Фридрих Кречманн. К кому-то
Следующий: По стежках заблукав