Аз често пъти Я часто шёл Димитър Бояджиев

Перевод с болгарского:

Я часто шёл, пути не разбирая,
когда к земле давил меня житейский крест…
Шёл, сердце никому не раскрывая, –
кипела злоба там и пестовалась месть…

Благие чувства! – в сердце их так мало:
довлеет горечь, яд, и уж спасенья нет, –
а ведь любовью, бедное, пылало
давным-давно, и был прекрасен божий свет!..

**************

Оригинал здесь: http://www.stihi.ru/2014/02/05/135

Аз често пъти сам се не познавам,
кога тежи ми силно жизненият кръст...
Напразно в миг такъв сърце разравям,
там злоба сал кипи и щение за мъст...

Заглъхват чувства благи във сърцето,
де вля теглото горък и отровен яд,
а тъй с любов то пълно беше, клето,
и тъй за мен бе светъл нявга божий свят!...

Метки:
Предыдущий: Я. Сейферт. Гирлянды бумажных роз 3
Следующий: Иван Грозный Канон Ангелу Грозному воеводе Парфени