Елисавета Багряна. Забуття

Елисавета Багряна

ЗАБУТТЯ


Говори, говори говори! –
я, примруживши оч?, вчуваю:
– Над землею ? морем в?три
нас несуть у простори безкра?.

Зл?ва веч?р кривавий горить,
справа онде пожежа куриться,
де св?танку зусп?? нас мить?
? куди ця дорога зм??ться?

Чи туди, де в ?днанн? думок
нам гор?ти в небесн?м безм?р’?,
де межи незл?ченних з?рок
запала? ? наше двоз?р’я.

– Й хоч не знати, дорога куди,
лиш веди за собою, веди...

(переклад з болгарсько? – Любов Цай)

***

Ориг?нал:

Елисавета Багряна

УНЕС

http://liternet.bg/publish5/ebagriana/stihove/unes.htm

Говори, говори, говори! –
аз притварям очи и те слушам:
– Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

– Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!