Александр Пушкин - Элегия

Александр Сергеевич Пушкин
Элегия (Счастлив, кто в страсти сам себе )

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


Елегия

Щастлив е, който може сам
без страх страстта си да признава;
и кой на тайната съдба
все още плахо се надява:
кому в мъглата лунен лъч
показва нощ на страст-утеха;
комуто тихо с верен ключ -
врата към скъпата открехва!

Но аз живея във тъга,
без радост тайна, без наслада;
мечтата рано прецъфтя:
животът-цвят е сух, щом страдаш!
Лети печално младостта,
на старостта дочувам стона,
ако забравя любовта,
сълзите й дали ще помня!

1816

Превод: 09.12.2014 г.

Елегия (ударения)

ЩастлИв е, кОйто мОже сАм
без стрАх страсттА си да признАва;
и кОй на тАйната съдбА
все Още плАхо се надЯва:
комУ в мъглАта лУнен лЪч
покАзва нОщ на стрАст-утЕха;
комУто тИхо вЕрен клЮч
към скЪпата вратА открЕхва!

Но Аз живЕя във тъгА,
без рАдост тАйна, без наслАда;
мечтАта рАно прецъфтЯ:
живОтът-цвЯт е сух, щом стрАдаш!
ЛетИ печАлно младосттА,
на старосттА дочУвам стОна,
ако забрАвя любовтА,
сълзИте й далИ ще пОмня!

Элегия

Счастлив, кто в страсти сам себе
Без ужаса признаться смеет;
Кого в неведомой судьбе
Надежда робкая лелеет:
Кого луны туманный луч
Ведет в полночи сладострастной;
Кому тихонько верный ключ
Отворит дверь его прекрасной!

Но мне в унылой жизни нет
Отрады тайных наслаждений;
Увял надежды ранний цвет:
Цвет жизни сохнет от мучений!
Печально младость улетит,
Услышу старости угрозы,
Но я, любовью позабыт,
Моей любви забуду ль слезы!

1816