Кулинары. Галина Шестакова 4
Мама делала пельмени из муки и мяса.
Мы на кухню прибежали, чтоб напиться кваса.
И сказала тут сестренка: "Я уже большая,
Раскатаю тесто тонко, я не помешаю".
Я сказала нашей маме: "Я - большая тоже.
Мы сейчас тебе, родная, чем-нибудь поможем".
Я - замешивала тесто, а моя сестренка
Раскатала это тесто на лепешки тонко.
А потом на те лепешки мы начинку клали
И края лепешек этих прочно защипали.
Налепили мы пельмени!
Поглядели на колени,
На носы и на косички,
На ладошки и реснички -
Все в муке! Мы белоснежные,
Как зимою бабы снежные.
Два часа в воде и в мыле
Мы с сестрой друг друга мыли.
Нас с сестренкой не ругали -
Мы же маме помогали!
КУЛИНАРИ
Превод: Радко Стоянов
Мама правеше ни от брашно с месо пелмени.
В кухнята дотичахме да пием квас, засмени.
Каза тук сестричката: ?Вече съм голяма,
ще разточа тънко, няма да тежа на мама“.
Казах аз на мама: ?Аз съм също тъй голяма
и сега на тебе, мамо, с нещо ще помагам“.
Аз тесто замесих, а сестра ми с песни звънки
точеше тестото на лепешки малки, тънки.
После върху тях поставяхме и плънки вкусни,
а лепешките прищипвахме по ръб изкусно.
Налепихме тез пелмени!
И видяхме: по колени,
носове и по косички
и по длани, и реснички-
все в брашно сме белоснежни-
като в зима баби снежни.
Час и два в сапун сме били –
със сестра ми сме се мили.
Нас за туй не са ругали –
помощ сме на мама дали.
Мы на кухню прибежали, чтоб напиться кваса.
И сказала тут сестренка: "Я уже большая,
Раскатаю тесто тонко, я не помешаю".
Я сказала нашей маме: "Я - большая тоже.
Мы сейчас тебе, родная, чем-нибудь поможем".
Я - замешивала тесто, а моя сестренка
Раскатала это тесто на лепешки тонко.
А потом на те лепешки мы начинку клали
И края лепешек этих прочно защипали.
Налепили мы пельмени!
Поглядели на колени,
На носы и на косички,
На ладошки и реснички -
Все в муке! Мы белоснежные,
Как зимою бабы снежные.
Два часа в воде и в мыле
Мы с сестрой друг друга мыли.
Нас с сестренкой не ругали -
Мы же маме помогали!
КУЛИНАРИ
Превод: Радко Стоянов
Мама правеше ни от брашно с месо пелмени.
В кухнята дотичахме да пием квас, засмени.
Каза тук сестричката: ?Вече съм голяма,
ще разточа тънко, няма да тежа на мама“.
Казах аз на мама: ?Аз съм също тъй голяма
и сега на тебе, мамо, с нещо ще помагам“.
Аз тесто замесих, а сестра ми с песни звънки
точеше тестото на лепешки малки, тънки.
После върху тях поставяхме и плънки вкусни,
а лепешките прищипвахме по ръб изкусно.
Налепихме тез пелмени!
И видяхме: по колени,
носове и по косички
и по длани, и реснички-
все в брашно сме белоснежни-
като в зима баби снежни.
Час и два в сапун сме били –
със сестра ми сме се мили.
Нас за туй не са ругали –
помощ сме на мама дали.
Метки: