Анна Ахматова - Тайны ремесла - Читатель

Анна Ахматова
ТАЙНЫ РЕМЕСЛА
Читатель

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Тайните на занаята
Читател

Не трябва да бъде нещастен
и нито потаен. О не! -
Да бъде на хората ясен,
е нужен поет откровен.

Прожектор стърчи под нозете
и празно мъртвилото грей,
а хладният пламък просветне,
челото клейми да светлей.

А всеки читател е тайна,
съкровище скрито в земя,
той нека да бъде случаен,
последният, вечно мълчащ.

Все нещо природата скрива,
когато си иска, от нас.
Все някой безпомощ загива
в предречен от някого час.

И нощите тъмни са много
и сенките много, и хлад,
очи непознати говорят,
до съмнало с мене мълвят,

за нещо ме те укоряват,
за нещо съгласни са с мен...
И изповед няма отправят
във разговор сладък, блажен.

Векът ни тече неизмерен,
смалява житейския дар,
а той - постоянен и верен -
с поета е вечен другар.

Превод: март 2015 г.

---------------------------------

Не трЯбва да бЪде нещАстен
и нИто потАен. О нЕ! -
Да бЪде на хОрата Ясен,
е нУжен поЕт откровЕн.

ПрожЕктор стърчИ под нозЕте
и прАзно мъртвИлото грЕй,
а хлАдният плАмък просвЕтне,
челОто клеймИ да светлЕй.

А всЕки читАтел е тАйна,
съкрОвище скрИто в земЯ,
той нЕка да бЪде случАен,
послЕдният, вЕчно мълчАщ.

Все нЕщо прирОдата скрИва,
когАто си Иска, от нАс.
Все нЯкой безпОмощ загИва
в предрЕчен от нЯкого чАс.

И нОщите тЪмни са мнОго
и сЕнките мнОго, и хлАд,
очИ непознАти говОрят,
до сЪмнало с мЕне мълвЯт,

за нЕщо ме тЕ укорЯват,
за нЕщо съглАсни са с мЕн...
И Изповед нЯма отпрАвят
във рАзговор слАдък, блажЕн.

ВекЪт ни течЕ неизмЕрен,
смалЯва житЕйския дАр,
а тОй - постоЯнен и вЕрен -
с поЕта е вЕчен другАр.

Читатель

Не должен быть очень несчастным
И, главное, скрытным. О нет! —
Чтоб быть современнику ясным,
Весь настежь распахнут поэт.

И рампа торчит под ногами,
Все мертвенно, пусто, светло,
Лайм-лайта холодное пламя
Его заклеймило чело.

А каждый читатель как тайна,
Как в землю закопанный клад,
Пусть самый последний, случайный,
Всю жизнь промолчавший подряд.

Там все, что природа запрячет,
Когда ей угодно, от нас.
Там кто-то беспомощно плачет
В какой-то назначенный час.

И сколько там сумрака ночи,
И тени, и сколько прохлад,
Там те незнакомые очи
До света со мной говорят,

За что-то меня упрекают
И в чем-то согласны со мной...
Так исповедь льется немая,
Беседы блаженнейший зной.

Наш век на земле быстротечен
И тесен назначенный круг,
А он неизменен и вечен —
Поэта неведомый друг.