Елисавета Багряна Зимнее утро Зимно утро
?ЗИМНО УТРО” (?ЗИМНЕЕ УТРО”)
Елисавета Любомирова Белчева/ Багряна (1893-1991 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Маргарита Алигер
Елисавета Багряна
ЗИМНО УТРО
Виж Витоша през тази сутрин декемврийска,
обвита в сняг, като емайл заблестяла.
От първите ни дни сродена с нас и близка,
днес ослепителна и недостъпно-бяла.
Една неизразимо топла и дълбока
вълна в сърцето ми прелива бреговете.
Една безкрайна благодарност мъдроока –
като над планината слънцето – засвети.
Додето виждам тези върхове, небето,
света и слънцето, додето по земята
се вие моят път – и в тоя път додето
си с мене ти – не искам друго от съдбата.
Не искам... И не питам колко дълго още
ще ме обвива в пух – като след буря птичка.
Но днес благодаря за всички дни и нощи,
за зло и за добро, за всякога, за всичко.
Елисавета Багряна
ЗИМНЕЕ УТРО (перевод с болгарского языка на русский язык: Маргарита Алигер)
На Витошу с утра нетрудно заглядеться.
Укутана снегами декабря,
стоит гора, что так близка нам с детства,
сегодня ослепительно горя.
И благодарность теплою волною
встает, захлестывая берега,
и озаряет мир передо мною,
как солнце в небе – горные снега.
Пока я вижу умудренным взглядом
вершины, небо, солнца яркий свет,
мой путь земной, тебя со мною рядом,
судьба моя! – иных желаний нет.
И дольше ль ей меня, или короче,
как птичку после бури кутать в пух,
за зло и за добро, за дни мои и ночи
благодарю судьбу и про себя и вслух.
Елисавета Любомирова Белчева/ Багряна (1893-1991 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Маргарита Алигер
Елисавета Багряна
ЗИМНО УТРО
Виж Витоша през тази сутрин декемврийска,
обвита в сняг, като емайл заблестяла.
От първите ни дни сродена с нас и близка,
днес ослепителна и недостъпно-бяла.
Една неизразимо топла и дълбока
вълна в сърцето ми прелива бреговете.
Една безкрайна благодарност мъдроока –
като над планината слънцето – засвети.
Додето виждам тези върхове, небето,
света и слънцето, додето по земята
се вие моят път – и в тоя път додето
си с мене ти – не искам друго от съдбата.
Не искам... И не питам колко дълго още
ще ме обвива в пух – като след буря птичка.
Но днес благодаря за всички дни и нощи,
за зло и за добро, за всякога, за всичко.
Елисавета Багряна
ЗИМНЕЕ УТРО (перевод с болгарского языка на русский язык: Маргарита Алигер)
На Витошу с утра нетрудно заглядеться.
Укутана снегами декабря,
стоит гора, что так близка нам с детства,
сегодня ослепительно горя.
И благодарность теплою волною
встает, захлестывая берега,
и озаряет мир передо мною,
как солнце в небе – горные снега.
Пока я вижу умудренным взглядом
вершины, небо, солнца яркий свет,
мой путь земной, тебя со мною рядом,
судьба моя! – иных желаний нет.
И дольше ль ей меня, или короче,
как птичку после бури кутать в пух,
за зло и за добро, за дни мои и ночи
благодарю судьбу и про себя и вслух.
Метки:
