Александр Блок - Россия

Александр Блок
Россия

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

РУСИЯ

И както в златните години
три стари ремъка плющят,
и спици шарени не спират,
по кален път да се въртят...

Русия, просешка Русия,
за мене твоите къщя
и твойте песни, в мен що крия, -
на първа обич са сълза.

Да те жалея аз не мога,
смирено нося своя кръст...
Ти свойта красота бунтовна
отдай, комуто ти е скъп!

И нека да те лъжат, мамят, -
не ще загинеш ти до край,
от грижите ще потъмнява
лицето ти, но ще изтрай.

Та що? Със грижа по-голяма -
по-шумна ще тече река,
гора, поле си - все такава,
до вежди в шарения шал.

И невъзможното - възможно,
и пътят дълъг става лек,
когато отдалече волно
за миг те стрелне поглед мек
и звъннва тъжно и каторжно
коларска песен покрай теб!..

18 октомври 1908
Превод: 09.09.2019 г., 12:12 ч., Габрово

---------------------------

И кАкто в злАтните годИни
три стАри рЕмъка плющЯт,
и спИци шАрени не спИрат,
по кАлен пЪт да се въртЯт...

РусИя, прОсешка РусИя,
за мЕне твОите къщЯ
и твОйте пЕсни, в мЕн що крИя, -
на пЪрва Обич са сълзА.

Да те жалЕя Аз не мОга,
смирЕно нОся свОя крЪст...
Ти свОйта красотА бунтОвна
отдАй, комУто ти е скЪп!

И нЕка да те лЪжат, мАмят, -
не щЕ загИнеш тИ до крАй,
от грИжите ще потъмнЯва
лицЕто ти, но ще изтрАй.

Та щО? Със грИжа пО-голЯма -
по-шУмна ще течЕ рекА,
горА, полЕ си - всЕ такАва,
до вЕжди в шАрения шАл.

И невъзмОжното - възмОжно,
и пЪтят дЪлъг стАва лЕк,
когАто отдалЕче вОлно
за мИг те стрЕлне пОглед мЕк
и звЪннва тЪжно и катОржно
колАрска пЕсен покрай тЕб!..

-----------------------------

РОССИЯ

Опять, как в годы золотые,
три стёртых треплются шлеи,
и вязнут спицы росписные
в расхлябанные колеи...

Россия, нищая Россия,
мне избы серые твои,
твои мне песни ветровые, –
как слёзы первые любви!

Тебя жалеть я не умею
и крест свой бережно несу...
Какому хочешь чародею
отдай разбойную красу!

Пускай заманит и обманет, –
не пропадёшь, не сгинешь ты,
и лишь забота затуманит
твои прекрасные черты...

Ну что ж? Одной заботой боле –
одной слезой река шумней,
а ты всё та же – лес, да поле,
да плат узорный до бровей...

И невозможное возможно,
дорога долгая легка,
когда блеснёт в дали дорожной
мгновенный взор из-под платка,
когда звенит тоской острожной
глухая песня ямщика!..

18 октября 1908