Ольга Борисова Мне часто снится отчий дом

http://www.stihi.ru/2009/06/07/4815

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707

Мне часто снится отчий дом
И палисадник за окном.

Там отцвела моя сирень,
Куст лопуха подпер плетень.

Смотрю в ушедшую я даль –
Нахлынет с образов печаль.

Как невозвратно все ушло,
Но в память прочно залегло:

Высокий, синенький забор,
Весь в разноцветье яркий двор.

И Шарик – верный, старый друг,
Все солнцем зАлито вокруг.

Фруктовый нежно шепчет сад,
И дикий вьется виноград.

Там в буйных грядках огород,
И под кустом разлегся кот.

Я часто вижу эти сны –
В прохладе томной тишины.

А ветры мне пророчат грусть
И шепчут что-то, ну и пусть.


Сънувам често бащин дом

Перевод с русского на болгарский Антонины Димитровой


Сънувам често бащин дом
с градинка китна под балкон.

Там прецъфтява люляк стар,
храст лопуш е подпрял дувар.

Надничам в стари времена,
печал обзема ме, тъга...

Миг безвъзвратно отлетял,
но спомен кътам в паметта:

Висок и синичък стобор,
и разноцветен, ярък двор.

И Шарик – верен страж, напет,
огрява слънчице отвред.

Овошки шепнат с нежен глас,
Лозата люшва златен грозд.

Расте лук буен сред лехи,
под храста котарак лежи.

Аз често виждам го съня
в прохладна, сладка тишина.

Навява вятър тих тъга –
напомня ми за младостта.

***

СънУвам чЕсто бАщин дОм
с градИнка кИтна под балкОн.

Там прецъфтЯва лЮляк стАр,
храст лОпуш е подпрЯл дувАр.

НаднИчам в стАри временА,
печАл обзЕма ме, тъгА...

Миг безвъзврАтно отлетЯл,
но спОмен кЪтам в паметтА:

ВисОк и сИничък стобОр,
и разноцвЕтен, Ярък двОр.

И ШАрик – вЕрен стрАж, напЕт,
огрЯва слЪнчице отврЕд.

ОвОшки шЕпнат с нЕжен глАс,
ЛозАта лЮшва злАтен грОзд.

РастЕ лук бУен сред лехИ,
под хрАста котарАк лежИ.

Аз чЕсто вИждам го сънЯ
в прохлАдна, слАдка тишинА.

НавЯва вЯтър тих тъгА –
напОмня ми за младосттА.