Нежность

по мотивам болгарской поэтессы
Марии Магдалены Костадиновой

http://www.stihi.ru/2009/08/09/5134

Розовое облако весны
С яблони упало , снова снится.
В тополиной музыке листвы,
Окропило жемчугом ресницы.
И мечты мои летят к тебе,
На губах нектар любви проснулся,
Словно стаи белых голубей...
Чтобы в сад цветущий ты вернулся.
Яблони теряют лепестки,
Соловьи поют, искрят зарницы...
И касание твоей руки,
Словно прикоснулись крылья птицы.

***

От бял
пролетен облак
ябълков цвят навалял,
шепот
в клоните на тополите
твоят дъх
до мен долетял...
мисли
маргаритени
пътя ми посипали,
подир
песен на славей
в тихото
все към тебе вървя...
роса
мънистена
върху ресниците,
паяжина
слънчев лъч уловила,
миг
най-светъл на обичане...
нектар
по устните,
докосване нежно до теб,
ръце
крилете на птица,
твоите
прошумели тихо край мен.