Марина Цветаева - Писала я на аспидной доске
Марина Цветаева
***Писала я на аспидной доске
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Написах аз на плочка от аспид
и на рисунките на ветрилата,
на речен пясък и на морски риф,
с кънки по лед и с пръстен по стъклата, --
и на стeбла, от векове сами,
да е накрая всекиму известно! --
Че си любим! любим! любим! -- любим!
Разписвах се – и със дъга небесна.
Как искала бих всеки да цъфти
за векове със мен! под моите пръсти!
И после, как с наведени очи
над имената им да слагам кръста...
Но ти, на подлия продажник в плен,
притиснат! ти, сърцето ми що жалиш!
Продадено не е! и с пръстен в мен!
Ти -- ще останеш на скрижали!
20 май 1920
Превод: май 2015 г.
---------------------------------------------
НапИсах аз на плОчка от аспИд
и на рисУнките по ветрилАта,
на рЕчен пЯсък и на мОрски рИф,
с кънкИ по лЕд и с прЪстен по стъклАта, --
и на стеблА, от вековЕ самИ,
да е накрАя всЕкиму извЕстно! --
Че си любИм! любИм! любИм! -- любИм!
РазпИсвах се – и със дъгА небЕсна.
Как Искала бих всЕки да цъфтИ
за вековЕ със мЕн! под мОйте прЪсти!
И после, кАк с навЕдени очИ
над именАта им да слАгам крЪста...
Но тИ, на пОдлия продАжник в плЕн,
притИснат! тИ, сърцЕто ми що жАлиш!
ПродАдено не Е! и с прЪстен в мЕн!
ТИ -- ще остАнеш на скрижАли!
--------------------------------------
***
Писала я на аспидной доске,
И на листочках вееров поблeклых,
И на речном, и на морском песке,
Коньками по льду и кольцом на стеклах, --
И на стволах, которым сотни зим,
И, наконец -- чтоб было всем известно! --
Что ты любим! любим! любим! -- любим!
Расписывалась -- радугой небесной.
Как я хотела, чтобы каждый цвел
В веках со мной! под пальцами моими!
И как потом, склонивши лоб на стол,
Крест -- накрест перечеркивала -- имя...
Но ты, в руке продажного писца
Зажатое! ты, что мне сердце жалишь!
Непроданное мной! внутри кольца!
Ты -- уцелеешь на скрижалях.
20 май 1920
***Писала я на аспидной доске
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Написах аз на плочка от аспид
и на рисунките на ветрилата,
на речен пясък и на морски риф,
с кънки по лед и с пръстен по стъклата, --
и на стeбла, от векове сами,
да е накрая всекиму известно! --
Че си любим! любим! любим! -- любим!
Разписвах се – и със дъга небесна.
Как искала бих всеки да цъфти
за векове със мен! под моите пръсти!
И после, как с наведени очи
над имената им да слагам кръста...
Но ти, на подлия продажник в плен,
притиснат! ти, сърцето ми що жалиш!
Продадено не е! и с пръстен в мен!
Ти -- ще останеш на скрижали!
20 май 1920
Превод: май 2015 г.
---------------------------------------------
НапИсах аз на плОчка от аспИд
и на рисУнките по ветрилАта,
на рЕчен пЯсък и на мОрски рИф,
с кънкИ по лЕд и с прЪстен по стъклАта, --
и на стеблА, от вековЕ самИ,
да е накрАя всЕкиму извЕстно! --
Че си любИм! любИм! любИм! -- любИм!
РазпИсвах се – и със дъгА небЕсна.
Как Искала бих всЕки да цъфтИ
за вековЕ със мЕн! под мОйте прЪсти!
И после, кАк с навЕдени очИ
над именАта им да слАгам крЪста...
Но тИ, на пОдлия продАжник в плЕн,
притИснат! тИ, сърцЕто ми що жАлиш!
ПродАдено не Е! и с прЪстен в мЕн!
ТИ -- ще остАнеш на скрижАли!
--------------------------------------
***
Писала я на аспидной доске,
И на листочках вееров поблeклых,
И на речном, и на морском песке,
Коньками по льду и кольцом на стеклах, --
И на стволах, которым сотни зим,
И, наконец -- чтоб было всем известно! --
Что ты любим! любим! любим! -- любим!
Расписывалась -- радугой небесной.
Как я хотела, чтобы каждый цвел
В веках со мной! под пальцами моими!
И как потом, склонивши лоб на стол,
Крест -- накрест перечеркивала -- имя...
Но ты, в руке продажного писца
Зажатое! ты, что мне сердце жалишь!
Непроданное мной! внутри кольца!
Ты -- уцелеешь на скрижалях.
20 май 1920
Метки: