Умряла съм. Но мен не погребваха

Умряла съм. Но мен не погребваха.
Защото още вървях из земя.
Защото бях изпълнена от смяха,
Усмихвах се със призрачност моя.
Умряла съм. Но мен не опяваха.
Защото мисляха, че още съм жива.
Че воля за живот веч в мен издъхва,
Зна само ангел, знаях аз сама.
Аз тука съм: земна – не възкръснала.
Аз се съзнавам, гледам на света.
Но все пък за света аз съм умряла
И саван шия си от песента.
Умряла съм. Но все още живея.
Аз станах пепел, но още горя.
И само ангел пред райските двери
За моя смърт запали ми зора.

Перевод с русского (Света Колосова, "Я умерла. Меня не хоронили")

Оригинал см.:
http://www.stihi.ru/2009/04/01/4215