Емил Рупел Фигурное катание Фигурно пързаляне

?ФИГУРНО ПЪРЗАЛЯНЕ” (?ФИГУРНОЕ КАТАНИЕ”)
Емил Иванов Рупел (1939-2020 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Надеев


Емил Рупел
ФИГУРНО ПЪРЗАЛЯНЕ

Душата стене и гребе, гребе
към гърлото… Ах, ти сега ли
реши да стигнеш своето небе?

Кръжиш и виеш яростни спирали.
И скок след скок,
и мах след мах
изгряваш в месец, в черна вис изчезваш,
напрягаш мускули, хвърчиш без страх –
а все си вътре, в ледената бездна,
в затворения кръг на своя свят,
в мъртвилото на чуждото спокойствие…

Защо?
Какво е туй!
Без дъх, без цвят
небето ти под тебе се е проснало:
сковават те изстинали лъчи,
ледът те стяга гладък и мъчителен…

Една безкрайна музика звучи –
и топли звуци капят от очите й.


Емил Рупел
ФИГУРНОЕ КАТАНИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Надеев)

Душа стенает и гребёт, гребёт
под горло... Ах, сейчас, похоже,
достигнешь ты своих небес, вот-вот?

Спирали вкручиваешь в жёсткий лёд.
Опять прыжок
и мах за махом,
на фоне месяца, в подлунной черноте,
играя мускулами, вверх летишь без страха –
ты сам в себе, в той бездне ледяной,
в пределе собственного замкнутого круга,
в безжизненности внешнего покоя...

Зачем?
Да как же так?
Безмолвно небо
и над тобою распростёрлось:
заковывают мёртвые лучи,
и стискивает лёд тебя нещадно...

Лишь музыка бескрайняя звучит –
и звуки тёплые из глаз её струятся.