Владимир Сахарцев Восемь роз для любимой Осем рози
?ВОСЕМЬ РОЗ ДЛЯ ЛЮБИМОЙ”
Владимир Сахарцев
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОСЕМ РОЗИ ЗА ЛЮБИМАТА
В топла августовска нощ полето
скрива суетата на деня...
Той лети с колата по трасето,
сложил на седалката цветя.
Явно преуспяващ в етикета,
той припяваше, незапознат
с факта, че по пътя му в букета
разцъфтял е нов излишен цвят.
Осмо цвете... Но цветята с ?бонус”
как бедата да предотвратят
с този от съдбата коронован
рицар на обречения път?
Позабравил страх и предпазливост,
взел под наем лудост и мечти,
той от пътя дълъг се опива
и пикапа учи да лети.
Може би съдбата пръст ще сложи...
?Ти не закъснявай! Чакам аз...” –
имаше молба в гласа й. Сложно...
Може?
Може!
Но не давай газ...
Но...
Телефонът с точност го обвърза.
Пътят чист е. Скоростта влече,
с близо ?двеста километра” бърза!
...А наричаше я той ?врабче”.
Палаво в ефира заподбира
музика – FM на поп-вълна,
и съвсем не забеляза тира,
идващ от насрещната страна...
Скърцане... Пределно късно! Трясък...
?Бърза помощ” Бог отпрати, той
нареди звездите с леден блясък
да опеят нашия герой.
...С епитафия завършва тази проза.
Плаче тя: ?Защо! Кажи защо?”
А край пътя се търкалят рози –
точно осем. Четно е число.
Ударения
ОСЕМ РОЗИ ЗА ЛЮБИМАТА
В тОпла Августовска нОщ полЕто
скрИива суетАта на денЯ...
ТОй летИ с колАта по трасЕто,
слОжил на седАлката цветЯ.
Явно преуспЯващ в етикЕта,
тОй припЯваше, незапознАт
с фАкта, че по пЪтя му в букЕта
разцъфтЯл е нОв излИшен цвЯт.
Осмо цвЕте... Но цветЯта с ?бОнус”
кАк бедАта да предотвратЯт
с тОзи от съдбАта коронОван
рИцар на обрЕчения пЪт?
ПозабрАвил стрАх и предпазлИвост,
взЕл под нАем лУдост и мечтИ,
тОй от пЪтя дЪлъг се опИва
и пикАпа Учи да летИ.
МОже би съдбАта прЪст ще слОжи...
?ТИ не закъснЯвай! ЧАкам Аз...” –
Имаше молбА в гласА й. СлОжно...
МОже?
МОже!
НО не дАвай гАз...
Но...
ТелефОнът с тОчност го обвЪрза.
ПЪтят чИст е. СкоросттА влечЕ,
с блИзо ?двЕста киломЕтра” бЪрза!
...А нарИчаше я тОй ?врабчЕ”.
ПАлаво в ефИра заподбИра
мУзика – fM на пОп-вълнА,
и съвсЕм не забелЯза тИра,
Идващ от насрЕщната странА...
СкЪрцане... ПредЕлно кЪсно! ТрЯсък...
?БЪрза пОмощ” БОг отпрАти, тОй
наредИ звездИте с лЕден блЯсък
да опЕят нАшия герОй.
...С епитАфия завЪршва тАзи прОза.
ПлАче тЯ: ?ЗащО! КажИ защО?”
А край пЪтя се търкАлят рОзи –
тОчно Осем. ЧЕтно е числО.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Сахарцев
ВОСЕМЬ РОЗ ДЛЯ ЛЮБИМОЙ
...Тёплый бархат августовской ночи
Прятал день от вечной суеты...
Он летел по трассе что есть мочи,
Бросив на сидение цветы.
Явно преуспевший в этикете,
Напевая, он не знал о том,
Что в его изысканном букете
Лишним был раскрывшийся бутон.
Как и семь других... Сюжет не новый.
Как маршрут беды предотвратить,
Если не Фортуной коронован
Рыцарь обречённого пути?
Позабывший страх и осторожность,
Взявший одержимость напрокат,
Упиваясь лентою дорожной,
Мог бы не испытывать ?пикап”.
Мог бы и судьбу... Куда – подальше...
?Не опаздывай!”, как маленький приказ.
В голосе – мольба. Ни грамма фальши!
Мог бы?
Мог бы!
Сбрасывая газ...
Но
Трель звонка просила торопиться.
Пробок не было. И стрелка поползла,
На ?сто семьдесят” решив остановиться.
...Он её ?воробушком” назвал.
Вновь шальные мысли лезли сдуру,
Под FM, с трансляцией попсы,
Он, конечно, не заметил фуру...
Выскочив со встречной полосы,
Та металлом скрежетала... Поздно!
Вслед за Богом ?скорой” не успеть.
Холодом мерцающие звёзды,
Поспешили первыми отпеть.
...Эпитафией заканчивалась проза.
Плакала: ?Куда его несло?”
На обочине остались только розы –
Ровно восемь. Чётное число.
http://stihi.ru/2010/02/16/5811
Владимир Сахарцев
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОСЕМ РОЗИ ЗА ЛЮБИМАТА
В топла августовска нощ полето
скрива суетата на деня...
Той лети с колата по трасето,
сложил на седалката цветя.
Явно преуспяващ в етикета,
той припяваше, незапознат
с факта, че по пътя му в букета
разцъфтял е нов излишен цвят.
Осмо цвете... Но цветята с ?бонус”
как бедата да предотвратят
с този от съдбата коронован
рицар на обречения път?
Позабравил страх и предпазливост,
взел под наем лудост и мечти,
той от пътя дълъг се опива
и пикапа учи да лети.
Може би съдбата пръст ще сложи...
?Ти не закъснявай! Чакам аз...” –
имаше молба в гласа й. Сложно...
Може?
Може!
Но не давай газ...
Но...
Телефонът с точност го обвърза.
Пътят чист е. Скоростта влече,
с близо ?двеста километра” бърза!
...А наричаше я той ?врабче”.
Палаво в ефира заподбира
музика – FM на поп-вълна,
и съвсем не забеляза тира,
идващ от насрещната страна...
Скърцане... Пределно късно! Трясък...
?Бърза помощ” Бог отпрати, той
нареди звездите с леден блясък
да опеят нашия герой.
...С епитафия завършва тази проза.
Плаче тя: ?Защо! Кажи защо?”
А край пътя се търкалят рози –
точно осем. Четно е число.
Ударения
ОСЕМ РОЗИ ЗА ЛЮБИМАТА
В тОпла Августовска нОщ полЕто
скрИива суетАта на денЯ...
ТОй летИ с колАта по трасЕто,
слОжил на седАлката цветЯ.
Явно преуспЯващ в етикЕта,
тОй припЯваше, незапознАт
с фАкта, че по пЪтя му в букЕта
разцъфтЯл е нОв излИшен цвЯт.
Осмо цвЕте... Но цветЯта с ?бОнус”
кАк бедАта да предотвратЯт
с тОзи от съдбАта коронОван
рИцар на обрЕчения пЪт?
ПозабрАвил стрАх и предпазлИвост,
взЕл под нАем лУдост и мечтИ,
тОй от пЪтя дЪлъг се опИва
и пикАпа Учи да летИ.
МОже би съдбАта прЪст ще слОжи...
?ТИ не закъснЯвай! ЧАкам Аз...” –
Имаше молбА в гласА й. СлОжно...
МОже?
МОже!
НО не дАвай гАз...
Но...
ТелефОнът с тОчност го обвЪрза.
ПЪтят чИст е. СкоросттА влечЕ,
с блИзо ?двЕста киломЕтра” бЪрза!
...А нарИчаше я тОй ?врабчЕ”.
ПАлаво в ефИра заподбИра
мУзика – fM на пОп-вълнА,
и съвсЕм не забелЯза тИра,
Идващ от насрЕщната странА...
СкЪрцане... ПредЕлно кЪсно! ТрЯсък...
?БЪрза пОмощ” БОг отпрАти, тОй
наредИ звездИте с лЕден блЯсък
да опЕят нАшия герОй.
...С епитАфия завЪршва тАзи прОза.
ПлАче тЯ: ?ЗащО! КажИ защО?”
А край пЪтя се търкАлят рОзи –
тОчно Осем. ЧЕтно е числО.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Сахарцев
ВОСЕМЬ РОЗ ДЛЯ ЛЮБИМОЙ
...Тёплый бархат августовской ночи
Прятал день от вечной суеты...
Он летел по трассе что есть мочи,
Бросив на сидение цветы.
Явно преуспевший в этикете,
Напевая, он не знал о том,
Что в его изысканном букете
Лишним был раскрывшийся бутон.
Как и семь других... Сюжет не новый.
Как маршрут беды предотвратить,
Если не Фортуной коронован
Рыцарь обречённого пути?
Позабывший страх и осторожность,
Взявший одержимость напрокат,
Упиваясь лентою дорожной,
Мог бы не испытывать ?пикап”.
Мог бы и судьбу... Куда – подальше...
?Не опаздывай!”, как маленький приказ.
В голосе – мольба. Ни грамма фальши!
Мог бы?
Мог бы!
Сбрасывая газ...
Но
Трель звонка просила торопиться.
Пробок не было. И стрелка поползла,
На ?сто семьдесят” решив остановиться.
...Он её ?воробушком” назвал.
Вновь шальные мысли лезли сдуру,
Под FM, с трансляцией попсы,
Он, конечно, не заметил фуру...
Выскочив со встречной полосы,
Та металлом скрежетала... Поздно!
Вслед за Богом ?скорой” не успеть.
Холодом мерцающие звёзды,
Поспешили первыми отпеть.
...Эпитафией заканчивалась проза.
Плакала: ?Куда его несло?”
На обочине остались только розы –
Ровно восемь. Чётное число.
http://stihi.ru/2010/02/16/5811
Метки: