Анна Ахматова - Тайны ремесла - Поэт
Анна Ахматова
ТАЙНЫ РЕМЕСЛА
Поэт
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Тайните на занаята
Поет
Помислиш си, работа също, -
безгрижно това битие:
дочуеш от музика нещо
и вмъкваш го в своя куплет.
И нечие весело скерцо
си вложил във стих зазвънял,
кълнеш се, нещастно сърцето
тъй стене в златисти нивя.
А после се вслушваш в гората,
във бора, застинал в покой,
догдето се спусне мъглата
и всичко покрий с плаща свой.
Отляво приемам, отдясно,
без даже да чувствам вина, -
по малко от злото неясно
и всичко - от нощ в тишина.
Превод: март 2015 г.
------------------------------
ПомИслиш си, рАбота сЪщо, -
безгрИжно товА битиЕ:
дочУеш от мУзика нЕщо
и вмЪкваш го в свОя куплЕт.
И нЕчие вЕсело скЕрцо
си влОжил във стИх зазвънЯл,
кълнЕш се, нещАстно сърцЕто
тъй стЕне в златИсти нивЯ.
А пОсле се вслУшваш в горАта,
във бОра, застИнал в покОй,
догдЕто се спУсне мъглАта
и всИчко покрИй с плаща свОй.
ОтлЯво приЕмам, отдЯсно,
без дАже да чУвствам винА,
по мАлко от злОто неЯсно
и всИчко - от нОщ в тишинА.
Поэт
Подумаешь, тоже работа, —
Беспечное это житье:
Подслушать у музыки что-то
И выдать шутя за свое.
И чье-то веселое скерцо
В какие-то строки вложив,
Поклясться, что бедное сердце
Так стонет средь блещущих нив.
А после подслушать у леса,
У сосен, молчальниц на вид,
Пока дымовая завеса
Тумана повсюду стоит.
Налево беру и направо,
И даже, без чувства вины,
Немного у жизни лукавой,
И все — у ночной тишины.
ТАЙНЫ РЕМЕСЛА
Поэт
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Тайните на занаята
Поет
Помислиш си, работа също, -
безгрижно това битие:
дочуеш от музика нещо
и вмъкваш го в своя куплет.
И нечие весело скерцо
си вложил във стих зазвънял,
кълнеш се, нещастно сърцето
тъй стене в златисти нивя.
А после се вслушваш в гората,
във бора, застинал в покой,
догдето се спусне мъглата
и всичко покрий с плаща свой.
Отляво приемам, отдясно,
без даже да чувствам вина, -
по малко от злото неясно
и всичко - от нощ в тишина.
Превод: март 2015 г.
------------------------------
ПомИслиш си, рАбота сЪщо, -
безгрИжно товА битиЕ:
дочУеш от мУзика нЕщо
и вмЪкваш го в свОя куплЕт.
И нЕчие вЕсело скЕрцо
си влОжил във стИх зазвънЯл,
кълнЕш се, нещАстно сърцЕто
тъй стЕне в златИсти нивЯ.
А пОсле се вслУшваш в горАта,
във бОра, застИнал в покОй,
догдЕто се спУсне мъглАта
и всИчко покрИй с плаща свОй.
ОтлЯво приЕмам, отдЯсно,
без дАже да чУвствам винА,
по мАлко от злОто неЯсно
и всИчко - от нОщ в тишинА.
Поэт
Подумаешь, тоже работа, —
Беспечное это житье:
Подслушать у музыки что-то
И выдать шутя за свое.
И чье-то веселое скерцо
В какие-то строки вложив,
Поклясться, что бедное сердце
Так стонет средь блещущих нив.
А после подслушать у леса,
У сосен, молчальниц на вид,
Пока дымовая завеса
Тумана повсюду стоит.
Налево беру и направо,
И даже, без чувства вины,
Немного у жизни лукавой,
И все — у ночной тишины.
Метки: