Афанасий Аф. Фет - Сонет
Афанасий Аф. Фет
Сонет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СОНЕТ
Аз често бродя мрачен в самота:
напразно вяра светла в мен стаявам, -
за славен подвиг живи сили нямам,
сърцето глухо е за песента.
Ала за теб ревниво аз следя,
разбирам те, да те ценя умея;
затуй със твойта дружба се гордея,
по-скъпа ми е с тебе близостта.
Поклон живот! По воля на съдбата
обидена дълбоко е душата,
потънала понякога в мечти, -
ала докоснат ли очите клети
душевна хубост - тя безсмъртна свети
и като струна звънко затрепти.
<1857>
Превод: 02.10.2015 г.
-----------------------------------------------
Аз чЕсто брОдя мрАчен в самотА:
напрАзно вЯра свЕтла в мЕн стаЯвам, -
за слАвен пОдвиг жИви сИли нЯмам,
сърцЕто глУхо е за песентА.
Ала за тЕб ревнИво Аз следЯ,
разбИрам те, да те ценЯ умЕя;
затУй със твОйта дрУжба се гордЕя,
по-скЪпа ми е с тЕбе близосттА.
ПоклОн живОт! По вОля на съдбАта
обИдена дълбОко е душАта,
потЪнала понЯкога в мечтИ, -
ала докОснат ли очИте клЕти
душЕвна хУбост - тя безсмЪртна свЕти
и като стрУна звЪнко затрептИ.
------------------------------------------------
СОНЕТ
Угрюм и празден часто я брожу:
Напрасно веру светлую лелею, —
На славный подвиг силы не имею,
Для песни сердца слов не нахожу.
Но за тобой ревниво я слежу,
Тебя понять и оценить умею;
Вот отчего я дружбой горд твоею
И близостью твоею дорожу.
Спасибо жизни! Пусть по воле рока
Истерзана, обижена глубо;ко,
Душа порою в сон погружена, —
Но лишь краса душевная коснётся
Усталых глаз — бессмертная проснётся
И звучно затрепещет, как струна.
<1857>
Сонет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СОНЕТ
Аз често бродя мрачен в самота:
напразно вяра светла в мен стаявам, -
за славен подвиг живи сили нямам,
сърцето глухо е за песента.
Ала за теб ревниво аз следя,
разбирам те, да те ценя умея;
затуй със твойта дружба се гордея,
по-скъпа ми е с тебе близостта.
Поклон живот! По воля на съдбата
обидена дълбоко е душата,
потънала понякога в мечти, -
ала докоснат ли очите клети
душевна хубост - тя безсмъртна свети
и като струна звънко затрепти.
<1857>
Превод: 02.10.2015 г.
-----------------------------------------------
Аз чЕсто брОдя мрАчен в самотА:
напрАзно вЯра свЕтла в мЕн стаЯвам, -
за слАвен пОдвиг жИви сИли нЯмам,
сърцЕто глУхо е за песентА.
Ала за тЕб ревнИво Аз следЯ,
разбИрам те, да те ценЯ умЕя;
затУй със твОйта дрУжба се гордЕя,
по-скЪпа ми е с тЕбе близосттА.
ПоклОн живОт! По вОля на съдбАта
обИдена дълбОко е душАта,
потЪнала понЯкога в мечтИ, -
ала докОснат ли очИте клЕти
душЕвна хУбост - тя безсмЪртна свЕти
и като стрУна звЪнко затрептИ.
------------------------------------------------
СОНЕТ
Угрюм и празден часто я брожу:
Напрасно веру светлую лелею, —
На славный подвиг силы не имею,
Для песни сердца слов не нахожу.
Но за тобой ревниво я слежу,
Тебя понять и оценить умею;
Вот отчего я дружбой горд твоею
И близостью твоею дорожу.
Спасибо жизни! Пусть по воле рока
Истерзана, обижена глубо;ко,
Душа порою в сон погружена, —
Но лишь краса душевная коснётся
Усталых глаз — бессмертная проснётся
И звучно затрепещет, как струна.
<1857>
Метки: