Мара Белчева. Найперше голос Твiй змогла почути

Мара Белчева


Найперше голос Тв?й змогла почути.
У отч?м дом? я Тебе сл?дила
? там, де птаховиння легкокриле
до сонця намагалось ближчим бути.

Та щойно розлет?лись мертв? кв?ти,
а буря розпростерла чорн? крила,
в очах у мене сльози скрижан?ли –
я з храму в храм ?шла Тебе гляд?ти.

Хай хоч сл?па, доведена до краю, –
та знаю, що любов Твоя без м?ри,
Твою я страту згадую криваву

? до Твого розп’яття знов вертаю.
Ти ж вс?м простив – ? ворогам без в?ри,
як? Тоб? кували гв?здя й славу.

(переклад з болгарсько? — Любов Цай)

***

Оригинал:

Мара Белчева

Гласът Ти чух, преди да Те намеря.
И дирих Те под бащината стряха,
и там, де златни птичките летяха
към слънцето на неговите двери.

И бурята кога криле разпери,
и цветовете мъртви полетяха,
и сълзите ми в ужас онемяха,
от храм във храм Те дирих в всички вери.

И с вързани очи се пак завръщам
при кръста, Боже, дето Те разпнаха,
при Твоята любов, че тя прощава,

че тя дори вразите си прегръща,
които Те с оцет и злъч пояха,
и с гвоздеи коваха Твойта слава.