Я часто шел...

Димитър Бояджиев (1880-1911 г.) перевод с болгарского

Я часто шел… и сам того не зная,
Каким тяжелым в жизни был мой крест…
Напрасно свое сердце надрывая,
Кипели в нем чужая злость и месть…

Благие чувства, что во мне остыли,
Осадок горечи и яд оставил след,
Любовь мою счастливую сгубили,
Что прежде светлою была как Божий свет!...

2014 г.

Аз често пъти... (оригинал)

Аз често пъти сам се не познавам,
кога тежи ми силно жизненият кръст...
Напразно в миг такъв сърце разравям,
там злоба сал кипи и щение за мъст...

Заглъхват чувства благи във сърцето,
де вля теглото горък и отровен яд,
а тъй с любов то пълно беше, клето,
и тъй за мен бе светъл нявга божий свят!...