Иосиф Уткин Ветер Вятър
?ВЕТЕР”
Иосиф Павлович Уткин (1903-1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЯТЪР
Звяр самотен е той с плашещ глас –
като мене навярно небръснат, –
умолява да влезе при нас:
?Отворе-е-те...” – прозорците блъска.
Всички тук са потънали в сън,
само аз, в глас прозявка потискащ,
при другаря излизам навън
и го питам: ?Какво, ветре, искаш?”
Що да сториш... Ветрецът поспря,
а бедят го, че изрод е гладен.
Разберете, не мога да спя,
щом наблизо природата страда!
Ударения
ВЯТЪР
Звя́р само́тен е то́й с пла́шешт гла́с –
като ме́не навя́рно небръ́снат, –
умоля́ва да вле́зе при на́с:
?Отворе́-е-те...” – прозо́рците блъ́ска.
Вси́чки ту́к са потъ́нали в съ́н,
са́мо а́з, в глас прозя́вка поти́скашт,
при друга́ря изли́зам навъ́н
и го пи́там: ?Какво́, ве́тре, и́скаш?”
Што́ да сто́риш... Ветре́цът поспря́,
а бедя́т го, че и́зрод е гла́ден.
Разбере́те, не мо́га да спя́,
штом набли́зо приро́дата стра́да!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иосиф Уткин
ВЕТЕР
Одинокий, затравленный зверь, –
Как и я, вероятно, небритый, –
Он стучится то в окна, то в дверь.
Умоляя людей: ?Отвори-и-те...”
Но семейные наглухо спят.
Только я, не скрывая зевоты,
Вылезаю к товарищу в сад,
Открываю окно: ?Ну, чего ты?..”
Что поделаешь... Ветру под стать,
У семейных считаясь уродом,
Не могу, понимаете, спать,
Если рядом страдает природа!..
1939 г.
Иосиф Павлович Уткин (1903-1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЯТЪР
Звяр самотен е той с плашещ глас –
като мене навярно небръснат, –
умолява да влезе при нас:
?Отворе-е-те...” – прозорците блъска.
Всички тук са потънали в сън,
само аз, в глас прозявка потискащ,
при другаря излизам навън
и го питам: ?Какво, ветре, искаш?”
Що да сториш... Ветрецът поспря,
а бедят го, че изрод е гладен.
Разберете, не мога да спя,
щом наблизо природата страда!
Ударения
ВЯТЪР
Звя́р само́тен е то́й с пла́шешт гла́с –
като ме́не навя́рно небръ́снат, –
умоля́ва да вле́зе при на́с:
?Отворе́-е-те...” – прозо́рците блъ́ска.
Вси́чки ту́к са потъ́нали в съ́н,
са́мо а́з, в глас прозя́вка поти́скашт,
при друга́ря изли́зам навъ́н
и го пи́там: ?Какво́, ве́тре, и́скаш?”
Што́ да сто́риш... Ветре́цът поспря́,
а бедя́т го, че и́зрод е гла́ден.
Разбере́те, не мо́га да спя́,
штом набли́зо приро́дата стра́да!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иосиф Уткин
ВЕТЕР
Одинокий, затравленный зверь, –
Как и я, вероятно, небритый, –
Он стучится то в окна, то в дверь.
Умоляя людей: ?Отвори-и-те...”
Но семейные наглухо спят.
Только я, не скрывая зевоты,
Вылезаю к товарищу в сад,
Открываю окно: ?Ну, чего ты?..”
Что поделаешь... Ветру под стать,
У семейных считаясь уродом,
Не могу, понимаете, спать,
Если рядом страдает природа!..
1939 г.
Метки: