Дафiнка Станева. Знемога

Даф?нка Станева

ЗНЕМОГА


Захоплення, лестощ?, зваби ж?ноч? –
круг тебе ж?нок в’?ться р?й.
Як зловлена сарна, дивлюсь в тво? оч? –
забула про суд я Страшний.

У зранен?м серц? - ? скрута, ? лихо,
в юрб? я серед метушн?.
Душа твоя крапля за краплею, тихо
влива?ться в душу мен?.

Тр?умфом засл?плений ти ? натхненний,
не бачиш мене все одно -
як мить ? безм?р’я дарую щоденно,
як Доля плете полотно.

До чар удаватись не хочу й не можу, –
цей б?й не для мене гуде.
На руку лише покладаюся Божу –
до тебе вона приведе.


(переклад з болгарсько? - Любов Цай)
http://www.stihi.ru/2013/01/02/4574

***

Ориг?нал:

Дафинка Станева
БЕЗСИЛИЕ

С лъстиво кокетство, с досадна възхита
край теб пак жени се тълпят.
Кошута в капан, аз ти търся очите -
не мисля за Страшния съд.

Безсилна и с ярост се смесвам с тълпата,
ранена край тебе тъжа.
Капчукът на порива тихо вдълбава
душата ти в мойта душа.

От мъжки триумф заслепен и омаян,
не виждаш как светя за теб.
Как всеки ден давам ти миг и безкрайност,
как нишка Съдбата плете.

С оръжия женски не искам, не мога
да вляза за теб в бой нелеп.
Аз само усещам ръката на Бога,
която ме води към теб.