Геновева Цандева переводы с болгарского

ГЕНОВЕВА ЦАНДЕВА — родилась в 1955 г. в г. Ловеч. Закончила Институт для детских и начальных учителей в Плевене. Студентка университета " Паисий Хилендарски". Автор книг стихов: ?Гнездо любви?, "Св. Г. Победоносец" и др. В 2002 г. на Национальном поэтическом конкурсе в г. Мелник получила награду от Партии женщин за лучшее стихотворение, посвященное женщинам.


КЪСЧЕ ОБИЧ

Претвори ми вятъра от глина.
Песента ми да се сгуши в него.
С ласка, от ръцете ти преминала,
да заспи във сладострастна нега.

Претвори ми и дъха на птиче -
пърхащо, но със криле корави,
а след него вятърът затичан
да издъхва, в обичта повярвал.

И стиха ми - претвори го цял -
как притихва, премалял от болка
във дъжда, от обич натежал.
Обичта ми напластявай мълком!

А когато от ръце на гений
грее късче българска земя,
слънчево око събужда в мене
стих и обич. И не съм сама.

ЧАСТИЦА ЛЮБВИ

Преврати моих песенок звуки
в глину. Влей в нее ветер с вершин.
И от ласк, что струят твои руки,
сладострастно запляшет кувшин!

Преврати мою душеньку в птицу —
трепет, нежность… Но крылья тверды.
Пусть мне глиняный ветер приснится
с круглым ртом для вина и воды.

И мой дар — ветер мой, суховей мой —
когда сжавшись от боли, он тих,
напитай млеком влаги любовной,
облеки глиной плоти мой стих!

Гений дунет, согреет в ладонях
часть болгарской земли — и тотчас
солнце лик ко мне с неба наклонит:
?На — любовь! Где стихи??
Вот. Про нас.

ЖЕНА СЪМ

Отпивай ме.
Бавно.
На глътки.
Първата
ще загорчи.
Казваш —
позната тръпка,
а притваряш
отровен очи.
Изпивай ме.
Бавно.
По глътка.
Нежно.
Ще те опаря.
Стапям те.
Стъпка
по стъпка.
Сетивата
изгарят.
Пресуши ме!
С дъха си.
До капка.
И дъжд,
и отрова,
и жар съм.
Капанът
на пръстите
щраква.
Била съм
в съня ти.
…И пак съм.

Я ЖЕНЩИНА

Отпей меня.
Медленно.
По глоточку.
Еще далеко
до точки.
Молчи,
если первый глоток
загорчит.
Ты узнаёшь?
Знакомая дрожь,
ты прикрываешь глаза.
Испей меня.
Медленно.
Пей за безумие, за...
Ошпарю!
Растаешь
капля по капле.
Страсть
испарится…
Ой, так ли?!
Осуши меня!
Духом.
До дна.
Я дождь.
И яд.
И луна.
Капкан наслаждения —
щелк!
Какой
в расставании
толк?
Купалась
во сне
твоем.
…и снова,
и снова
ты, милый,
во мне,
а я — в нем.

ДЪЖД

Градът прихлупи мократа си шапка.
Запалените улични гердани
се пръснаха в дъждовния оркестър.
Под блузата припява песента ми
и в ритъма й стъпките потракват.
На кестените под чадъра пъстър
очите ми танцуват във очакване
да дойдеш и с дъха си да изпиеш
мънистата дъждовни от ресниците.
Ще ме прегърнеш. После ще избягаме.
Знаеш ли, дъждът съблича птиците.

ДОЖДЬ

Город вмиг напялил свой картуз облезлый.
И гирлянды стразов — уличных огней
брызнули на трубы мокрого оркестра —
то гроза взыграла с песенкой моей!
У меня на блузе — водные разводы,
в ритм моей походке дождь стучит — тук-тук.
Под чадрой каштана — о привет природы! —
взгляд мой пляшет румбу: где ж ты, милый друг?
Приходи скорее, выпей хмель капели,
на моих ресницах. Дрожь меня трясет.
Обними, засмейся...
Что ж ты, в самом деле?
Дождь ведь нас заставит снять друг с друга все …