Пробуждане. Димчо Дебелянов

Перевод с болгарского:

ПРОБУЖДЕНИЕ

Проснулся я и вижу пред собой
тропу – к обрыву, к темноте пучины;
я оглянулся – но и за спиной,
где был мой храм, торчат одни руины;
и душу мне холодный страх пронзил:
зачем живу я и зачем я жил?

Проснулся я и слушал: тяжкий звук
плыл реквиемом, гимном погребальным;
ронял как будто молот страшный стук
на гроб мечты – таким был звук печальным;
и канули надежды в глубине,
в ночах без сна, у сонных дней на дне.

Проснулся я и в горе зарыдал –
мне нет удачи, завтра ли, вчера ли;
всё то, чего так страстно я желал,
и не сбылось, и сбудется едва ли,
ведь солнце скрылось прежде среди туч,
чем озарил мне душу ясный луч.

Оригинал здесь: http://www.stihi.ru/2015/10/30/6

Събуждам се и гледам – стръмен път
далеч пред мен извива в мрачините,
зад мен мъгли печално там стърчат
на моя срутен храм развалините –
душата ми облъхва леден страх,
защо живея, и защо живях.

Събуждам се и слушам – звук след звук
от химни погребални се раздават,
далеч се нейде слага тежък чук,
мечтите ми погинали сковават,
изникнали в душевни дълбини
в безсънни нощи и през сънни дни.

Събуждам се и плача аз от жал
зарад несрети минали и бъдни,
че туй, кое съм страстно бленувал,
не се сбъдна и няма да се сбъдне –
че в тъмен облак слънцето се скри,
преди душа ми с лъч да озари.