Засяють вогнi

ЗАСЯЮТЬ ВОГНI (дов?льний переклад укра?нською мовою з болгарсько?:Ангел?на Соломко)

Дияконе!
Рушай-но, знов на ту блакитну землю,
На т? простори, згорблен? ярмом,
Де рабством зкут?, згноблен? племе;на
Вс?м серцем ждуть спов?дника свого...
Засяють вже вогн??
Засяють вже вогн??
Т??? вол?, що п'ять в?к?в вже вихаркали ми...
Тепер уже нав?чно...
Дияконе!
Нас вив?льни в?д пут то? недол?,
Страшно? ?рес?, що в?ру роз?п'яла
? ненависть помножила в народах.
Ти нам, як клятву смертоносну, рци:
?Не годен той болгарином ? зватись,
В к?м сили вже нема для боротьби –
? зрадником для р?дного народу...”
О синьоока зимонько, в багрянку
В той р?к знаменний, тихо, на св?танку,
Над пошматованою, скривдженою землею,
Зл?тала кара птахою свободи!



Красимир Георгиев
ЩЕ СЕ ПАЛЯТ ОГНЬОВЕ

Дяконе,
тръгни отново по тази гълъбова земя,
синорова и приведена.
Събудилата се тъжна рая
пита за своя изповедник.
Ще се палят огньове,
ще се палят огньове,
огньове петвековни и вечни.
Дяконе,
изкови от тежестта на оковите
най-страшната ерес
и най-човечната.
И върху разпятието от вярата и омразата,
смъртната,
изречи най-силната клетва на земята:
Който българин
няма сили да бъде българин,
е предател.
А в зимата на хиляда осемстотин седемдесет и трета –
най-синеоката зима
и най-алена,
Дяконе,
над синоровите и приведени Софийски полета
развей бесилото си
като знаме.