Ветренный
Вятърно
Йорданка Господинова -
http://www.stihi.ru/2012/11/13/6283
Този вятър със всичките свои приумици
днес съвсем ми прилича на теб.
Дръзко идва… За малко… А после се влюбва…
И в съня ми взривява небе
по- безкрайно от морската песен на гларуси.
А когато навън зазори
е забравил за всички предишни предателства
и вали в нови, луди мечти…
И е нежен във своето мокро докосване
и е жаден в студения мрак…
Щом реши, че е мой не задава въпроси
и от вчера не търси вина.
Този вятър със своите вятърни навици
като клетва е есенно жив…
С всички трудни задачи геройски се справя
и след него светът е красив.
ВЕТРЕННЫЙ
Перевод с болгарского
Этот ветер со всеми капризами,
Так похож в этот день на тебя.
Он и дерзок и тоже с сюрпризами,
В тёплый сон мой ворвался любя.
С бесконечными песнями чаек,
Он возник из расцветок зари,
Все измены, открыв, без утаек
И мечты, словно брызги, свои.
В его нежном и влажном касании,
Слышу жадность студеную мглы.
Ты ответь на мои притязания,
На вопросы мои, без вины:
Был ты ветреным, словно бы ветер?
Или клятвой осеннею жив,
Шёл сквозь тернии, в солнечном свете,
След твой ровен был, светло красив?
Олег Глечиков
14 ноября 2012 год. Керчь. Украина
Картинка со страницы Йорданки
Йорданка Господинова -
http://www.stihi.ru/2012/11/13/6283
Този вятър със всичките свои приумици
днес съвсем ми прилича на теб.
Дръзко идва… За малко… А после се влюбва…
И в съня ми взривява небе
по- безкрайно от морската песен на гларуси.
А когато навън зазори
е забравил за всички предишни предателства
и вали в нови, луди мечти…
И е нежен във своето мокро докосване
и е жаден в студения мрак…
Щом реши, че е мой не задава въпроси
и от вчера не търси вина.
Този вятър със своите вятърни навици
като клетва е есенно жив…
С всички трудни задачи геройски се справя
и след него светът е красив.
ВЕТРЕННЫЙ
Перевод с болгарского
Этот ветер со всеми капризами,
Так похож в этот день на тебя.
Он и дерзок и тоже с сюрпризами,
В тёплый сон мой ворвался любя.
С бесконечными песнями чаек,
Он возник из расцветок зари,
Все измены, открыв, без утаек
И мечты, словно брызги, свои.
В его нежном и влажном касании,
Слышу жадность студеную мглы.
Ты ответь на мои притязания,
На вопросы мои, без вины:
Был ты ветреным, словно бы ветер?
Или клятвой осеннею жив,
Шёл сквозь тернии, в солнечном свете,
След твой ровен был, светло красив?
Олег Глечиков
14 ноября 2012 год. Керчь. Украина
Картинка со страницы Йорданки
Метки: