Александр Блок - Дух марта был в лунном круге

Александр Блок
***Дух пряный марта был в лунном круге

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

С дъх сладък марта покри луната,
заскърца пясък в снега стопен.
Дъждовна буря града разплака -
в нозе на някой рида сломен.

Ти се притискаш тъй суеверна
и ми се стори - през конски хрип -
унгарски танц в небето черно
звъни и плаче, за мене скрит.

А палав вятър вилней, заплашва, -
душата ми да изгори,
и твоя нежен воал размахва,
запявайки за старини...

И ти - в миг, чужда и далечна,
шептя със светнали очи:
душа е, за последен път на среща,
оплаква свои стари мечти.

6 марта 1910
Превод: 30.03.2015 г.

---------------------------------------------

С дъх слАадък мАрта покрИ лунАта,
заскЪрца пЯсък в снегА стопЕн.
ДъждОвна бУря градА разплАка -
в нозЕ на нЯкой ридА сломЕн.

Ти се притИскаш тЪй суевЕрна
и ми се стОри - през кОнски хрИп -
унгАрски тАнц в небЕто чЕрно
звънИ и плАче, за мЕне скрИт.

А пАлав вЯтър вилнЕй, заплАшва, -
душАта ми да изгорИ,
и твОя нЕжен воАл размАхва,
запЯвайки за старинИ...

И тИ - в мИг, чУжда и далЕчна,
шептЯ със свЕтнали очИ:
душА е, за послЕден път на срЕща,
оплАква свОи стАри мечтИ.

***

Дух пряный марта был в лунном круге,
Под талым снегом хрустел песок.
Мой город истаял в мокрой вьюге,
Рыдал, влюбленный, у чьих-то ног.

Ты прижималась все суеверней,
И мне казалось - сквозь храп коня -
Венгерский танец в небесной черни
Звенит и плачет, дразня меня.

А шалый ветер, носясь над далью,-
Хотел он выжечь душу мне,
В лицо швыряя твоей вуалью
И запевая о старине…

И вдруг - ты, дальняя, чужая,
Сказала с молнией в глазах:
То душа, на последний путь вступая,
Безумно плачет о прошлых снах.

6 марта 1910

Jakub Schikaneder (1855-1924).
The Kampa Lovers. 1894