Никола Вапцаров. Весна на заводi

Никола Вапцаров
ВЕСНА НА ЗАВОД?

Переклад з болгарсько? Любов? Цай



Вона ?з тими, хто у першу зм?ну
вв?йти хот?ла, та мотор
сердито:
?Де тв?й жетон?
Я тут стою незм?нно,
сюди тоб? не можна, бач,
без спиту!?

Вона ж була настирлива й завзята,
вв?йшла ? вартового
не спитала.
Ще й навст?ж в?дчинила вс? дверцята
? язичка мотору
показала.

Ось раптом загула стара машина.
Та у людей
не вийшло майстровито.
Мотор, збагнувши, в чому тут причина,
нам?рявся ??
в?дсторонити.
— Чи в?дсторониш ти?
З якого дива? —
м?шалка чавунова йде на кпини.
— Ну спробуй-но, вертухо буркотлива,
Бач, станемо до страйку, вс? машини.

Замовк мотор. ? в?тер юний, жвавий
чорнозему пахкого
н?с жаду,
? сп?в – широкий ? ласкавий –
? н?г порепаних
натомлену
ходу.

Це т?, що нещодавно
землю ралили
? пирхали, як кон? нав?сн?.
А ?нш? б?ля в?кон щиро марили,
рад?ли
небу синьому
й весн?.

Зронив був хтось лайливе слово
ненароком.
Д?воча п?сня раптом ввись зл?та...
На д?вчину хлопчина
кинув оком,
що й зашар?лась та.

Тут вартовий п?дходить тихо-тихо:
?Сюди хто вдерся тайкома?? –
спитався.
Та зрозум?в усе соб? на вт?ху,
п?дсвиснув,
змовк та й
геть соб? подався.


***

Ориг?нал:

Никола Вапцаров
ПРОЛЕТ В ЗАВОДА


Тя искаше да влезе с първа смяна,
ала моторът изруга
сърдито:
?Не може тъй,
аз тук съм отговорен,
без марка где?
Виж, портиера питай!?

Но тя бе някак страшно упорита
и не попита портиера. —
Влезе.
Отвори някакъв прозорец горе
и скрито на мотора
се изплези.

И изведнъж запя една машина.
Но хората
работеха несръчно.
Разбрал коя е скритата причина,
моторът каза:
?Аз ще я отлъча!?
— Ще я отлъчиш ли? — запита със
насмешка
една добра чугунена бъркачка.
— Опитай се, бъбрива въртележка,
та ний за нея ще направим стачка.

Моторът млъкна. Вятърът донесе
отнейде
топъл лъх на чернозем,
един напев — широк и весел —
и стъпки
на напукани
нозе.

Онез, които някога са
порили
земята, пърхаха като коне.
А другите, прозорците разтворили,
сияеха пред
синьото
небе.

От папмашината изпсува
някой грубо.
Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
с поглед влюбен
и то поруменя.

Тогава влезе портиерът тихо
и каза:
?Кой се контрабандно вмъкна??
Ала разбра, виновно се усмихна,
почеса се,
подсвирна,
после млъкна.


Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, ?Български писател", С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова