Владимир Высоцкий Я не люблю Аз не обичам
?Я НЕ ЛЮБЛЮ”
Владимир Семёнович Высоцкий (1938-1980 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обичам час с фатален изход,
животът няма да ме измори.
Аз не обичам времена годишни
без песни весели сред дни добри.
Аз не обичам наглия цинизъм,
не вярвам на възторг фалшив и лек,
в писмата ми не искам да наднича
зад рамото ми някой чужд човек.
Аз не обичам дни половинчати,
прекъснат разговор, полвин неща.
Аз не обичам никак в гръб стрелбата,
а също в упор изстрели не ща.
Аз ненавиждам клюки и интриги,
ревнива сласт и почести сред зло,
когато уж те галят, а не стига,
и удари с желязо по стъкло.
Аз не обичам угоена наглост,
спирачка да откаже – по-добре!
Достойна дума ?чест” днес нам не трябва,
зад погледа на чест лъжа се вре.
Пречупени крила когато виждам,
в съчувствие до тях не съм се спрял –
безсилие и слабост ненавиждам.
Но за Христос разпънат ми е жал.
Не се обичам в страх когато тръпна,
когато бият някого, с маша
в душата ми когато грубо бъркат,
когато плюват в моята душа.
Аз не обичам показни арени,
за рубла милион се сменя там.
Дори да дойдат шеметни промени,
аз няма да обичам този срам.
Дори да дойдат шеметни промени,
аз няма да обичам този срам.
Ударения
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обИчам чАс с фатАлен Изход,
живОтът нЯма да ме изморИ.
Аз не обИчам временА годИшни
без пЕсни вЕсели сред днИ добрИ.
Аз не обИчам нАглия цинИзъм,
не вЯрвам на възтОрг фалшИв и лЕк,
в писмАта ми не Искам да наднИча
зад рАмото ми нЯкой чУжд човЕк.
Аз не обИчам днИ половинчАти,
прекЪснат рАзговор, полвИн нештА.
Аз не обИчам нИкак в грЪб стрелбАта,
а сЪщо в Упор Изстрели не штА.
Аз ненавИждам клЮки и интрИги,
ревнИва слАст и пОчести сред злО,
когАто Уж те гАлят, а не стИга,
и Удари с желЯзо по стъклО.
Аз не обИчам угоЕна нАглост,
спирАчка да откАже – пО-добрЕ!
ДостОйна дУма ?чЕст” днес нАм не трЯбва,
зад пОгледа на чЕст лъжА се врЕ.
ПречУпени крилА когАто вИждам,
в съчУвствие до тЯх не сЪм се спрЯл –
безсИлие и слАбост ненавИждам.
Но за ХристОс разпЪнат ми е жАл.
Не сЕ обИчам в стрАх когАто трЪпна,
когАто бИят нЯкого, с машА
в душАта ми когАто грУбо бЪркат,
когАто плЮват в мОята душА.
Аз не обИчам пОказни арЕни,
за рУбла милиОн се смЕня тАм.
ДорИ да дОйдат шЕметни промЕни,
аз нЯма да обИчам тОзи срАм.
ДорИ да дОйдат шЕметни промЕни,
аз нЯма да обИчам тОзи срАм.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Высоцкий
Я НЕ ЛЮБЛЮ
Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда весёлых песен не пою.
Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю, и еще –
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.
Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.
Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу
Или, – когда все время против шерсти,
Или, – когда железом по стеклу.
Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза.
Досадно мне, что слово ?честь” забыто
И что в чести наветы за глаза.
Когда я вижу сломанные крылья,
Нет жалости во мне, и неспроста:
Я не люблю насилья и бессилья,
Вот только жаль распятого Христа.
Я не люблю себя, когда я трушу,
Я не терплю, когда невинных бьют.
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.
Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю, –
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.
---------------
Руският поет, певец, актьор и писател Владимир Семьонович Висоцки (Владимир Семёнович Высоцкий) е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. През 1955 г. е приет във факултета по механика при Московския инженерно-строителен институт ?В. В. Куйбишев“, а през 1956 г. постъпва в класа за актьори към Школата-студия към Московски художествен академичен театър ?Немирович-Данченко“, където е студент до 1960 г. От 1960 до 1961 г. е актьор в театър ?Пушкин“ в Москва, от 1961 до 1964 г. е актьор по договори с киностудиите в страната, а от 1964 до 1980 г. е актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва. Един от най-известните бардове в Съветския съюз, той е автор на над 800 песни и над 1100 стихотворения, изнасял е концерти в много държави по света, има десетки роли в театъра и над 30 филмови роли. Умира на 25 юли 1980 г. в Москва.
Владимир Семёнович Высоцкий (1938-1980 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обичам час с фатален изход,
животът няма да ме измори.
Аз не обичам времена годишни
без песни весели сред дни добри.
Аз не обичам наглия цинизъм,
не вярвам на възторг фалшив и лек,
в писмата ми не искам да наднича
зад рамото ми някой чужд човек.
Аз не обичам дни половинчати,
прекъснат разговор, полвин неща.
Аз не обичам никак в гръб стрелбата,
а също в упор изстрели не ща.
Аз ненавиждам клюки и интриги,
ревнива сласт и почести сред зло,
когато уж те галят, а не стига,
и удари с желязо по стъкло.
Аз не обичам угоена наглост,
спирачка да откаже – по-добре!
Достойна дума ?чест” днес нам не трябва,
зад погледа на чест лъжа се вре.
Пречупени крила когато виждам,
в съчувствие до тях не съм се спрял –
безсилие и слабост ненавиждам.
Но за Христос разпънат ми е жал.
Не се обичам в страх когато тръпна,
когато бият някого, с маша
в душата ми когато грубо бъркат,
когато плюват в моята душа.
Аз не обичам показни арени,
за рубла милион се сменя там.
Дори да дойдат шеметни промени,
аз няма да обичам този срам.
Дори да дойдат шеметни промени,
аз няма да обичам този срам.
Ударения
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обИчам чАс с фатАлен Изход,
живОтът нЯма да ме изморИ.
Аз не обИчам временА годИшни
без пЕсни вЕсели сред днИ добрИ.
Аз не обИчам нАглия цинИзъм,
не вЯрвам на възтОрг фалшИв и лЕк,
в писмАта ми не Искам да наднИча
зад рАмото ми нЯкой чУжд човЕк.
Аз не обИчам днИ половинчАти,
прекЪснат рАзговор, полвИн нештА.
Аз не обИчам нИкак в грЪб стрелбАта,
а сЪщо в Упор Изстрели не штА.
Аз ненавИждам клЮки и интрИги,
ревнИва слАст и пОчести сред злО,
когАто Уж те гАлят, а не стИга,
и Удари с желЯзо по стъклО.
Аз не обИчам угоЕна нАглост,
спирАчка да откАже – пО-добрЕ!
ДостОйна дУма ?чЕст” днес нАм не трЯбва,
зад пОгледа на чЕст лъжА се врЕ.
ПречУпени крилА когАто вИждам,
в съчУвствие до тЯх не сЪм се спрЯл –
безсИлие и слАбост ненавИждам.
Но за ХристОс разпЪнат ми е жАл.
Не сЕ обИчам в стрАх когАто трЪпна,
когАто бИят нЯкого, с машА
в душАта ми когАто грУбо бЪркат,
когАто плЮват в мОята душА.
Аз не обИчам пОказни арЕни,
за рУбла милиОн се смЕня тАм.
ДорИ да дОйдат шЕметни промЕни,
аз нЯма да обИчам тОзи срАм.
ДорИ да дОйдат шЕметни промЕни,
аз нЯма да обИчам тОзи срАм.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Высоцкий
Я НЕ ЛЮБЛЮ
Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда весёлых песен не пою.
Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю, и еще –
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.
Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.
Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу
Или, – когда все время против шерсти,
Или, – когда железом по стеклу.
Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза.
Досадно мне, что слово ?честь” забыто
И что в чести наветы за глаза.
Когда я вижу сломанные крылья,
Нет жалости во мне, и неспроста:
Я не люблю насилья и бессилья,
Вот только жаль распятого Христа.
Я не люблю себя, когда я трушу,
Я не терплю, когда невинных бьют.
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.
Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю, –
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.
---------------
Руският поет, певец, актьор и писател Владимир Семьонович Висоцки (Владимир Семёнович Высоцкий) е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. През 1955 г. е приет във факултета по механика при Московския инженерно-строителен институт ?В. В. Куйбишев“, а през 1956 г. постъпва в класа за актьори към Школата-студия към Московски художествен академичен театър ?Немирович-Данченко“, където е студент до 1960 г. От 1960 до 1961 г. е актьор в театър ?Пушкин“ в Москва, от 1961 до 1964 г. е актьор по договори с киностудиите в страната, а от 1964 до 1980 г. е актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва. Един от най-известните бардове в Съветския съюз, той е автор на над 800 песни и над 1100 стихотворения, изнасял е концерти в много държави по света, има десетки роли в театъра и над 30 филмови роли. Умира на 25 юли 1980 г. в Москва.
Метки:
