III Международный конкурс Диана Павлова
Ольга Мальцева-Арзиани
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 31
ДИАНА ПАВЛОВА
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
ДИАНА ПАВЛОВА
Диана Павлова е родена на 20 декември 1970 г. в гр. София. Завършила е рехабилитация и е учила молекулярна биология в СУ ?Св. Климент Охридски”. Майка е на две деца. Пише и превежда поезия. Нейни стихове са публикувани в сп. ?Везни” (кн. 6, 2009), в алманах ?Околчица” (2009), в списание ?Бумеранг” (2009). Заместник-главен редактор на е-списание “Литературен свят” (2008 – 2010). Автор на книгите: ?Философия на градините“ (2010), ?Свидетел“ (2010), ?Хиляда луни“ (2010) и ?Име тайно“ (2010).
За връзка с автора: [email protected]
ДИАНА ПАВЛОВА
перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:
Диана Павлова родилась 20 декабря 1970 г. в Софии. Закончила факультет реабилитации и изучала молекулярную биологию в Софийском Университете "Св.Климент Охридский".
Мать двоих детей. Пишет стихи и переводит поэзию.Её стихи опубликованы в журнале "Весы" (N 6, 2009), в альманахе "Околица" (2009), в журнале "Бумеранг (2009). Работала заместителем главного редактора электронного журнала "Литературный мир" (2008 - 2010).
Автор книг; "Философия садов" (2010), "Свидетель" (2010), "Тысяча лун" (2010) и "Имя тайное" (2010).
Для связи с автором: [email protected]
________________________________________
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 31а.
ДИАНА ПАВЛОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
ЩАСТЛИВИ ЛИ СТЕ, КОНЧЕТА?
Щастливи ли сте, кончета, затворени
в ливадата зад дървена ограда,
с един стопанин, който всеки ден
ви носи камъни със сол
и пълни кофата с вода?
Една сърничка идва през нощта,
излиза тихомълком от гората,
провира се безгрижно под оградата
и ближе от солта и от водата...
СЧАСТЛИВЫ ЛИ ВЫ, ЛОШАДКИ?
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Счастливы ли вы, лошадки, закрытые
На зелёных лугах за деревянной оградой,
Имеющие своего хозяина, который каждый день
носит вам камни, посыпанные солью,
и наполняет вёдра свежей водой?
Она маленькая серна приходит к вам ночью,
убегая незаметно из леса,
а затем, проскользнув беззаботно под оградой,
лижет соль и пьёт воду...
ДЕНЯТ, ВЪВ КОЙТО ТВОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЛЮБИ
ДИАНА ПАВЛОВА
Ще се завърне цялата любов
от океана на забравата
и ще възкръсне
в деня, когато твоето дете се влюби.
Страданието му
ще те окъпе в спомени,
по-ярки
от най-прозрачно бялото на всеки ден.
С екстаза му
ще полетиш високо –
пак до слънцето,
и пак в щастлива смърт ще изгориш крилете си.
Блажено и безсмъртно повторение.
ДЕНЬ, КОГДА ВЛЮБИТСЯ ТВОЁ ДИТЯ.
Дословный перевод
Ольги Мальцевой-Арзиани
Вернётся целая любовь из океана забвенья
И воскреснет в тот день, когда твоё дитя влюбится...
Его страдания окунут тебя в воспоминания,
более яркие,
чем прозрачная белизна каждого дня.
С экстазом своего ребёнка
ты полетишь высоко -
снова к солнцу,
и снова в счастливой смерти опалишь свои крылья.
Блаженно бессмертное повторение.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 31б
ДИАНА ПАВЛОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
НЕЩО ОТ ОТКРИТОТО НЕБЕ…
Стихове, избрани от четирите ми електронни книги. Нови стихове.
ИЗ ?ФИЛОСОФИЯ НА ГРАДИНИТЕ”
ЗЕМНО ЧУДО
Дърветата са дали своя плод
и чудото си пак са сътворили.
Задачата им – да родят живот,
да въплътят във него свойте сили –
изпълнена е, можем да берем
и да се удивляваме дълбоко –
как от нощта се ражда светъл ден
и от пръстта въздига се животът…
НА ДОГОНВАЩИЯ ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ
Ти, който тичаш с този куфар все напред,
поспри да си отдъхнеш под липите,
нагазил в нивите, да набереш букет
от слънчогледовите златни пити.
Сърцето ти тупти на двоен ход,
душата го догонва уморена,
не чувстваш аромата на живот,
не виждаш силата си притаена.
А много близо – покрай твоя път –
расте гора и в нейната прегръдка
ще можеш да усетиш как дъхът
отпива от живителната глътка.
Тече река, почиват върхове,
погледай ги един път мълчаливо,
погледай разтопеното небе
и залеза пусни да си отиде.
* * *
Ще го видиш да идва по пътеки пресечни
на път към плодни градини,
в сумрака на утрини, в хладината на вечери,
и навярно ще го отминеш.
Коловози и релси той прекрачва напряко,
върви отстрани, през полето,
и го пари дъхът на бързите влакове,
сенките на самолети.
Но този човек е по-бърз и от вятър,
по-ясно от птица вижда,
като тичаща горска сърна е душата му
и камък не я зазижда.
ЩАСТЛИВИ ЛИ СТЕ, КОНЧЕТА?
Щастливи ли сте, кончета, затворени
в ливадата зад дървена ограда,
с един стопанин, който всеки ден
ви носи камъни със сол
и пълни кофата с вода?
Една сърничка идва през нощта,
излиза тихомълком от гората,
провира се безгрижно под оградата
и ближе от солта и от водата...
* * *
До съвършенство битието е уравновесено
между затишието и метежните стихии,
и между ден и нощ хармония е въдворена,
и в нея – най-нехармоничните от всичко – ние.
* * *
Забравен в окопите, сред хора умиращи,
денонощно под огън, денонощно на щик,
ти казваш – войникът е трудно да бъде разбиран,
той е сам, той е камък, той е просто войник.
Той живее, отхвърлил всички свои желания,
устремен към смъртта и превърнат в юмрук,
а животът тече покрай него в мълчание,
той е там, за да има свойто бъдеще друг.
Но дори и войникът в окопите ветрени,
през кратките паузи без грохот и ек,
поглежда нагоре и отваря сърцето си,
и пак уязвим е, и пак е човек.
И всичко възвръща своя смисъл, защото
във всяка война побеждава животът.
ФИЛОСОФИЯ НА ГРАДИНИТЕ
От всичкия ми опит през годините
животът се побира в кратък том –
със философията на градините –
плода, листата и дървото-дом.
Останалото думите не могат
да преразкажат, без да се повтарят,
за всеки то е личен дар от Бога
и аз не искам да го изговарям.
* * *
Красотата ти, цвете,
е невъзможна
без цялата останала вселена.
От край докрай
всичко тук
е твое начало и продължение.
* * *
Много птици кацаха в ръката ми,
много семена със тях покълваха,
пазех от вихрушките стъблата им,
пазех и ги топлех дълго-дълго.
Стволовете им сега източени
пазят мен; а зреят във короните
семена за друга щедра почва…
И излитат птици между клоните.
* * *
И нищо не очаквай…
Като слънцето,
като луната,
а просто грей,
ако това е същност твоя.
И нищо не очаквай…
Но като дойде,
изпълни дълга си –
и като птица се завръщай,
като цвете разцъфти.
И нищо не очаквай…
Като най-пълно и завършено
творение на Бог,
в което Той
единственото Си очакване
е вложил…
* * *
От Теб идваме и към Теб отиваме.
И пътят е всичко и нищо.
Всичко – за да Те доближим.
И нищо – защото все не ни стига.
* * *
Стърчат като гигантски ореоли
над земната кора скалите голи,
на вятъра изложени.
А долината, ниско разположена,
прелива от зеленина.
Богата, плодородна долина,
навреме проумяла, че ?високото”
изобщо не зависи от посоката.
* * *
Не бързай
в пролетта на своите години,
защото ябълката
чак на есен ще узрее.
Повярвай
на безсмъртните градини,
осъществили себе си
с търпение.
И виж как пламъка стихиен могат
да преобърнат в плодоносен огън.
ИЗ ?СВИДЕТЕЛ”
КРИЛЕ
Летейки без посока, непринудена
от глад, или за плячка или слава,
безплътната и крехка пеперуда
през този свят безследно преминава.
Остава ястребът и в своя полет
погълнат от земята долу,
а пеперудата се носи с вятъра,
най-истински познала свободата.
* * *
Блестят красиво ярките звезди
по тъмното небе разпръснати.
На тази красота се наслади
спокойно в часовете късни.
И после чак умувай над това
в какви съзвездия са подредени
и на какви закони, правила
изобщо се крепи Вселената.
ВРЕМЕ
Лазурно синьо
с бели облаци.
Летят картини
безподобни.
Като река
от цвят на вишна
текат така –
от нищо в нищо.
БЕЗУМЕЦ
Нищо не чака,
но то ще се сбъдне.
Усмивка нескривана
озарява го вечно.
Само глупакът
може да бъде
от всичко щастлив…
И мъдрецът.
Б;РЧЕ
Високо една педя,
в градината, сред тревата,
и то се стреми да гледа
нагоре, към необята.
И то се държи на корен,
и то от любов живее…
Борът е като хората –
в земята и над нея.
НА ХЪЛМА
На хълма е ветровито,
но лек и спокоен е вятърът.
Аз пиша, от всички скрита,
седнала сред тревата.
Щастлива да чувствам полъха,
покоя и тишината,
извираща дивна, гола
дълбоко изпод земята.
Сама на цялото било –
прекрасно е – всичко в мен пее,
а някакво смешно плашило
празни ръкави вее.
* * *
Родените за да излязат
от омагьосания кръг на битието
не могат да останат.
Благословени и белязани,
поетите
си тръгват рано.
И пак се нижат дните,
тече вода
и цъфва цвете.
Ту тук, ту там душите им
проблясват по леда
или се носят с полъха на ветровете.
* * *
Качен на високия хребет,
си дошъл за да видиш Пътя.
Пътят тече през тебе,
ти го носиш навсякъде, пътнико.
И тук е вярна посоката,
очи затвори само.
Над теб е небето високо,
под теб е земята голяма.
Слънцето бавно изгрява,
ручей тече през гората,
ябълка тихо узрява
и птиче пие росата…
* * *
Заслушана в познатото –
във разговор привичен
и чуруликане на птици,
загледана в зеленината
на хълмовете стройни
и на небето в синевата,
изпитах
такъв покой,
че птиче кацна на ръката ми.
ИЗ ?ХИЛЯДА ЛУНИ”
ХИЛЯДА ЛУНИ
Над хилядите езера луната
една-единствена изгрява.
Едно е естеството на нещата,
но хиляди съзнания го отразяват.
ЖЕЛАНИЯ
Колко е просто – утрото идва и слънце изгрява.
Свети над всичко, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добро е или е лошо? Слънце е само.
Не иска нищо. Осъществено, желания няма.
Вятър излиза, въздуха движи, но въздух остава.
Духа навсякъде, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добър е или е лош? Вятър е само.
Не иска нищо. Осъществен, желания няма.
Тече водата, събира се в ниското и света отразява.
Пои земята, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добра е или е лоша? Вода е само.
Не иска нищо. Осъществена, желания няма.
Меката пръст ражда телата и телата заравя.
Земята покрива, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добра е или е лоша? Пръст си е само.
Не иска нищо. Осъществена, желания няма.
Какво, човеко, повече има в твойта направа,
което те кара и да отнемаш, но и да даваш?
На лош и добър света разделил в свойто съзнание,
не помниш Дома си и нямаш покой, а само желания.
УПОВАНИЕ
Вървиш, дори в покоя си не спираш,
и прекосяваш цялата Вселена.
Следата ти е твоето Разбиране,
следата ти е твойто Отражение.
Оставяш диря.
* * *
В умовете ни смътно
се оглежда Вселената.
Огледало умът е,
мислите – отражения.
И така от Единното
се роят световете…
Океанът е син
от цвета на небето.
СЪН
В кристално ясен ден, с лек вятър,
вълни по бреговете да преливат,
аз да седя на камък до водата
и да я наблюдавам мълчаливо.
И да се чувствам винаги така –
екстазът ми да идва от покоя,
крилете ми – от неподвижността,
и тишината да е същност моя.
* * *
В часа на зорницата,
на Безпредела,
ти си частица
от неразделното.
В късчето плът,
което сега те огражда,
умира умът,
душата се ражда.
* * *
Ако нещо, все пак, след човека остава,
не са изваянията от камък,
не са отраженията на светлината,
само повей от място,
докоснато от душата му,
дъжд в облак,
роса по листата…
ГЛЕДКА
Над живия плет
плуват облаци в клоните,
като в сънища летни
пеперуди се гонят.
Роза изваяна
мери ръст с небесата,
в нишка от паяжина
блестят цветове на дъгата.
ОРИГИНАЛ
За раждането
на оригинала е определен
един миг кратък.
Безсмъртен миг
сред миговете тленни
за всяка имитация нататък.
Оригинала
не би сменила тя –
замяната е равна на разруха.
Оригиналът
не е наподобима красота,
той носи дух.
* * *
Хиляда откриватели творят
едно-единствено творение.
Под него имената им лежат
със златни букви изредени.
А би било благословия свише
да съумееш незабележимо
хиляда чудеса да сътвориш
и да не ги подпишеш с името си.
* * *
Не предпазвах душата си,
живеех без мярка,
и без мярка обичах.
Така полетях,
защото желаех
крилете на птица.
Утре малкото птиче
за пръв път в живота си
ще достигне скалите,
събрало кураж
на същата клонка,
от която излитах.
ПРИРОДА
Божествена е естествеността,
с която се поддържаш вечно млада,
с която пожълтелите листа
умират и едно след друго падат.
Божествени са тихото превръщане,
неотменимостта на кръговрата,
в които нищо не остава същото,
а затова е същата земята.
* * *
Ти си малък, но твоят стремеж те тегли нагоре.
Защо зад врати се заключваш и живееш затворен?
Ти не си океанът, звездата не си, ти, човеко,
но копнежът по тях е твойта безсмъртна пътека,
и всичко нетленно, което в копнежа се ражда,
и камък по камък, миг върху миг я съгражда.
БЕЗ ОТГОВОР
Без отговор остават
най-важните въпроси –
въпроси разгадавани
от царя и от просяка.
Бездомен пак вървиш,
човеко, под небето,
орисан да грешиш –
една прашинка светла –
да плащаш със търпение
за всичките си дългове…
Ще разбереш
предназначението си,
когато го изпълниш.
ИЗ ?ИМЕ ТАЙНО”
* * *
Достигал ли си онзи бряг –
на сините луни,
където ти си слънцето
и светлината е същност твоя?
Където толкова е тихо,
че грохотът на мощните вълни
е като шепот на прибоя?
Достигал си такива брегове,
залети от божествено сияние,
което значи, че преди това поне
веднъж си се удавил в океана…
НА ТВОРЕЦА (СЛЕДИ ОТ ПОСТИЖЕНИЕТО)
Постигнатото съвършенство ще остави
в теб гордост, удовлетворение.
Но не ти, а предметът нека носи
следи от постижението.
ТВОРЕЦ
Трепти живот в картината със цветните лехи,
създадена от градинар безименен.
След месеци студът ще я унищожи,
но тя сега цъфти неповторимо.
Навярно си усещал този слънчев трепет,
без мисъл за студа, унищожението,
защото силата да създадеш е в теб
и тя не си отива със творението.
ЦЯЛОСТ
Когато си летял,
е трудно да останеш на земята.
Това, че си от кал
звучи като проклятие.
Но истинската цялост
се състои от двете –
от земното ти тяло
и полетът в небето.
* * *
Той е дарил съкровището Си на всеки.
Но откриеш ли го в себе си,
добие ли то тежест,
може да те разруши.
Преди да го потърсиш,
добий силата
да го носиш.
НАГРАДА
Днешната ти награда зависи от това
кой е на власт.
Истинската награда никога не зависи
от властта.
Днешното усърдие
е твоята награда.
Актът на творчеството
е несравним
с цялото възможно
признание.
ЖЕЛАНИЕ НА ДУШАТА
Постоянно горящият огън
изхабява твоето тяло.
Непрестанният полет разгаря
огъня до небесата.
И все пак –
няма други моменти на истина,
освен тези, когато
разумът отстъпва
пред желанието на душата.
* * *
Къде да скриеш другаде съкровище,
освен под руините?
Извън тях то ще свети ослепително,
навсякъде ще бъде пред очите
и в обичайните неща ще се превърне.
Под пластовете времето е спряло,
потънало в небитието.
С отломките и висотата ти е цяла –
от долу се издигат върховете.
Дълбай в това несвършващо начало
за всичко между черното и бялото.
СЪЩНОСТ
Раждаш се и се вживяваш в своята роля,
тя е всичко за теб, затова тежи като камък,
всяко вълнение нейно смяташ за свое
и я лепиш и обсипваш с безброй притежания.
Възвеличаваш я, търсиш й място под слънцето,
мъчиш се неповторима да я направиш,
подхранваш неистово всяка нейна значимост,
градиш светове и империи от важност.
Един ден откриваш, че не си своята роля.
Нещо се случва и смъква обвивката.
Тонове лустро се срутват на грозни отломки,
а ти си затрупан и гол, без крила, между тях.
Ако тогава прозреш голотата си,
не съжаление, радост ще те изпълни
от истински неповторимата, важната,
неразрушима и лека твоя същност.
ПОРАЖЕНИЕ
Без страх от нищо
падай в бездната на поражението –
празна и бездънна,
защото падането няма край
и изживяването го превръща
в летеж
и после в полет.
А ако не пристъпиш онзи ръб,
завинаги във поражението ще застинеш.
* * *
Когато цъфтиш, не забравяй:
цветовете големи
и стеблата им силни и здрави
израстват от семе.
И в мрачната нощ на душата,
без надежда за съмване,
си спомняй това: семената
се разпукват на тъмно.
РИСУНКИ ПО ВОДАТА
На брега на реката,
в цветна леха
ангел живее.
Седи до водата
и с пръсти от светлина
рисува по нея.
Един ден
към дома си нагоре
ще отпътува душата.
А долу
ще останат следите й –
светлини по водата.
НОВИ СТИХОВЕ
ТРИ ПЪТИ
Три пъти тръгвах към света – три пъти.
Все по-далече стигах. И се връщах.
По пътя още – всичко беше фалш, себичност, лицемерие,
лъжа и празнословие.
След третото завръщане…
Три пъти срещах любовта – три пъти.
Все по-красива и изпълваща.
И три пъти си тръгна.
След третото сбогуване…
видях къде наистина съм стигнала
и колко път съм извървяла
във вярната посока.
Разбрах защо не съм могла
да продължавам да обичам.
От онзи миг не ходя, а летя,
от онзи миг съм влюбена завинаги.
От онзи миг – на моите повиквания
не друг, а нещо вътре в мен откликва…
КОЛКО ДЪЛГО?
Колко
радостта от външното
ще те държи?
Три дена, три минути –
не повече.
А изтекат ли, ще заглъхне.
Дори като лавина
да се струпат
хубави събития,
ще траят колко –
три години, три месеца –
не повече.
Дори на непристъпен връх
да се качиш,
какво ще има там –
три мига, три дихания –
не повече.
И пак копнеж по друго
ще се възцари в душата ти,
но друго вече няма –
на върха си.
Колко
ще те държи
на външното екстазът?
Екстазът,
нужен като кислород
на живия.
* * *
Аз искам стиховете ми да бъдат
мое продължение.
И със охота отнемам от пълнотата
на земните си мигове –
да ги създам.
Написаният стих
е мъртъв миг –
дали ще се роди отново
в нечие сърце
и пълнотата Ти в друг ще прелее?
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 31
ДИАНА ПАВЛОВА
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
ДИАНА ПАВЛОВА
Диана Павлова е родена на 20 декември 1970 г. в гр. София. Завършила е рехабилитация и е учила молекулярна биология в СУ ?Св. Климент Охридски”. Майка е на две деца. Пише и превежда поезия. Нейни стихове са публикувани в сп. ?Везни” (кн. 6, 2009), в алманах ?Околчица” (2009), в списание ?Бумеранг” (2009). Заместник-главен редактор на е-списание “Литературен свят” (2008 – 2010). Автор на книгите: ?Философия на градините“ (2010), ?Свидетел“ (2010), ?Хиляда луни“ (2010) и ?Име тайно“ (2010).
За връзка с автора: [email protected]
ДИАНА ПАВЛОВА
перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:
Диана Павлова родилась 20 декабря 1970 г. в Софии. Закончила факультет реабилитации и изучала молекулярную биологию в Софийском Университете "Св.Климент Охридский".
Мать двоих детей. Пишет стихи и переводит поэзию.Её стихи опубликованы в журнале "Весы" (N 6, 2009), в альманахе "Околица" (2009), в журнале "Бумеранг (2009). Работала заместителем главного редактора электронного журнала "Литературный мир" (2008 - 2010).
Автор книг; "Философия садов" (2010), "Свидетель" (2010), "Тысяча лун" (2010) и "Имя тайное" (2010).
Для связи с автором: [email protected]
________________________________________
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 31а.
ДИАНА ПАВЛОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
ЩАСТЛИВИ ЛИ СТЕ, КОНЧЕТА?
Щастливи ли сте, кончета, затворени
в ливадата зад дървена ограда,
с един стопанин, който всеки ден
ви носи камъни със сол
и пълни кофата с вода?
Една сърничка идва през нощта,
излиза тихомълком от гората,
провира се безгрижно под оградата
и ближе от солта и от водата...
СЧАСТЛИВЫ ЛИ ВЫ, ЛОШАДКИ?
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Счастливы ли вы, лошадки, закрытые
На зелёных лугах за деревянной оградой,
Имеющие своего хозяина, который каждый день
носит вам камни, посыпанные солью,
и наполняет вёдра свежей водой?
Она маленькая серна приходит к вам ночью,
убегая незаметно из леса,
а затем, проскользнув беззаботно под оградой,
лижет соль и пьёт воду...
ДЕНЯТ, ВЪВ КОЙТО ТВОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЛЮБИ
ДИАНА ПАВЛОВА
Ще се завърне цялата любов
от океана на забравата
и ще възкръсне
в деня, когато твоето дете се влюби.
Страданието му
ще те окъпе в спомени,
по-ярки
от най-прозрачно бялото на всеки ден.
С екстаза му
ще полетиш високо –
пак до слънцето,
и пак в щастлива смърт ще изгориш крилете си.
Блажено и безсмъртно повторение.
ДЕНЬ, КОГДА ВЛЮБИТСЯ ТВОЁ ДИТЯ.
Дословный перевод
Ольги Мальцевой-Арзиани
Вернётся целая любовь из океана забвенья
И воскреснет в тот день, когда твоё дитя влюбится...
Его страдания окунут тебя в воспоминания,
более яркие,
чем прозрачная белизна каждого дня.
С экстазом своего ребёнка
ты полетишь высоко -
снова к солнцу,
и снова в счастливой смерти опалишь свои крылья.
Блаженно бессмертное повторение.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 31б
ДИАНА ПАВЛОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
НЕЩО ОТ ОТКРИТОТО НЕБЕ…
Стихове, избрани от четирите ми електронни книги. Нови стихове.
ИЗ ?ФИЛОСОФИЯ НА ГРАДИНИТЕ”
ЗЕМНО ЧУДО
Дърветата са дали своя плод
и чудото си пак са сътворили.
Задачата им – да родят живот,
да въплътят във него свойте сили –
изпълнена е, можем да берем
и да се удивляваме дълбоко –
как от нощта се ражда светъл ден
и от пръстта въздига се животът…
НА ДОГОНВАЩИЯ ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ
Ти, който тичаш с този куфар все напред,
поспри да си отдъхнеш под липите,
нагазил в нивите, да набереш букет
от слънчогледовите златни пити.
Сърцето ти тупти на двоен ход,
душата го догонва уморена,
не чувстваш аромата на живот,
не виждаш силата си притаена.
А много близо – покрай твоя път –
расте гора и в нейната прегръдка
ще можеш да усетиш как дъхът
отпива от живителната глътка.
Тече река, почиват върхове,
погледай ги един път мълчаливо,
погледай разтопеното небе
и залеза пусни да си отиде.
* * *
Ще го видиш да идва по пътеки пресечни
на път към плодни градини,
в сумрака на утрини, в хладината на вечери,
и навярно ще го отминеш.
Коловози и релси той прекрачва напряко,
върви отстрани, през полето,
и го пари дъхът на бързите влакове,
сенките на самолети.
Но този човек е по-бърз и от вятър,
по-ясно от птица вижда,
като тичаща горска сърна е душата му
и камък не я зазижда.
ЩАСТЛИВИ ЛИ СТЕ, КОНЧЕТА?
Щастливи ли сте, кончета, затворени
в ливадата зад дървена ограда,
с един стопанин, който всеки ден
ви носи камъни със сол
и пълни кофата с вода?
Една сърничка идва през нощта,
излиза тихомълком от гората,
провира се безгрижно под оградата
и ближе от солта и от водата...
* * *
До съвършенство битието е уравновесено
между затишието и метежните стихии,
и между ден и нощ хармония е въдворена,
и в нея – най-нехармоничните от всичко – ние.
* * *
Забравен в окопите, сред хора умиращи,
денонощно под огън, денонощно на щик,
ти казваш – войникът е трудно да бъде разбиран,
той е сам, той е камък, той е просто войник.
Той живее, отхвърлил всички свои желания,
устремен към смъртта и превърнат в юмрук,
а животът тече покрай него в мълчание,
той е там, за да има свойто бъдеще друг.
Но дори и войникът в окопите ветрени,
през кратките паузи без грохот и ек,
поглежда нагоре и отваря сърцето си,
и пак уязвим е, и пак е човек.
И всичко възвръща своя смисъл, защото
във всяка война побеждава животът.
ФИЛОСОФИЯ НА ГРАДИНИТЕ
От всичкия ми опит през годините
животът се побира в кратък том –
със философията на градините –
плода, листата и дървото-дом.
Останалото думите не могат
да преразкажат, без да се повтарят,
за всеки то е личен дар от Бога
и аз не искам да го изговарям.
* * *
Красотата ти, цвете,
е невъзможна
без цялата останала вселена.
От край докрай
всичко тук
е твое начало и продължение.
* * *
Много птици кацаха в ръката ми,
много семена със тях покълваха,
пазех от вихрушките стъблата им,
пазех и ги топлех дълго-дълго.
Стволовете им сега източени
пазят мен; а зреят във короните
семена за друга щедра почва…
И излитат птици между клоните.
* * *
И нищо не очаквай…
Като слънцето,
като луната,
а просто грей,
ако това е същност твоя.
И нищо не очаквай…
Но като дойде,
изпълни дълга си –
и като птица се завръщай,
като цвете разцъфти.
И нищо не очаквай…
Като най-пълно и завършено
творение на Бог,
в което Той
единственото Си очакване
е вложил…
* * *
От Теб идваме и към Теб отиваме.
И пътят е всичко и нищо.
Всичко – за да Те доближим.
И нищо – защото все не ни стига.
* * *
Стърчат като гигантски ореоли
над земната кора скалите голи,
на вятъра изложени.
А долината, ниско разположена,
прелива от зеленина.
Богата, плодородна долина,
навреме проумяла, че ?високото”
изобщо не зависи от посоката.
* * *
Не бързай
в пролетта на своите години,
защото ябълката
чак на есен ще узрее.
Повярвай
на безсмъртните градини,
осъществили себе си
с търпение.
И виж как пламъка стихиен могат
да преобърнат в плодоносен огън.
ИЗ ?СВИДЕТЕЛ”
КРИЛЕ
Летейки без посока, непринудена
от глад, или за плячка или слава,
безплътната и крехка пеперуда
през този свят безследно преминава.
Остава ястребът и в своя полет
погълнат от земята долу,
а пеперудата се носи с вятъра,
най-истински познала свободата.
* * *
Блестят красиво ярките звезди
по тъмното небе разпръснати.
На тази красота се наслади
спокойно в часовете късни.
И после чак умувай над това
в какви съзвездия са подредени
и на какви закони, правила
изобщо се крепи Вселената.
ВРЕМЕ
Лазурно синьо
с бели облаци.
Летят картини
безподобни.
Като река
от цвят на вишна
текат така –
от нищо в нищо.
БЕЗУМЕЦ
Нищо не чака,
но то ще се сбъдне.
Усмивка нескривана
озарява го вечно.
Само глупакът
може да бъде
от всичко щастлив…
И мъдрецът.
Б;РЧЕ
Високо една педя,
в градината, сред тревата,
и то се стреми да гледа
нагоре, към необята.
И то се държи на корен,
и то от любов живее…
Борът е като хората –
в земята и над нея.
НА ХЪЛМА
На хълма е ветровито,
но лек и спокоен е вятърът.
Аз пиша, от всички скрита,
седнала сред тревата.
Щастлива да чувствам полъха,
покоя и тишината,
извираща дивна, гола
дълбоко изпод земята.
Сама на цялото било –
прекрасно е – всичко в мен пее,
а някакво смешно плашило
празни ръкави вее.
* * *
Родените за да излязат
от омагьосания кръг на битието
не могат да останат.
Благословени и белязани,
поетите
си тръгват рано.
И пак се нижат дните,
тече вода
и цъфва цвете.
Ту тук, ту там душите им
проблясват по леда
или се носят с полъха на ветровете.
* * *
Качен на високия хребет,
си дошъл за да видиш Пътя.
Пътят тече през тебе,
ти го носиш навсякъде, пътнико.
И тук е вярна посоката,
очи затвори само.
Над теб е небето високо,
под теб е земята голяма.
Слънцето бавно изгрява,
ручей тече през гората,
ябълка тихо узрява
и птиче пие росата…
* * *
Заслушана в познатото –
във разговор привичен
и чуруликане на птици,
загледана в зеленината
на хълмовете стройни
и на небето в синевата,
изпитах
такъв покой,
че птиче кацна на ръката ми.
ИЗ ?ХИЛЯДА ЛУНИ”
ХИЛЯДА ЛУНИ
Над хилядите езера луната
една-единствена изгрява.
Едно е естеството на нещата,
но хиляди съзнания го отразяват.
ЖЕЛАНИЯ
Колко е просто – утрото идва и слънце изгрява.
Свети над всичко, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добро е или е лошо? Слънце е само.
Не иска нищо. Осъществено, желания няма.
Вятър излиза, въздуха движи, но въздух остава.
Духа навсякъде, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добър е или е лош? Вятър е само.
Не иска нищо. Осъществен, желания няма.
Тече водата, събира се в ниското и света отразява.
Пои земята, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добра е или е лоша? Вода е само.
Не иска нищо. Осъществена, желания няма.
Меката пръст ражда телата и телата заравя.
Земята покрива, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добра е или е лоша? Пръст си е само.
Не иска нищо. Осъществена, желания няма.
Какво, човеко, повече има в твойта направа,
което те кара и да отнемаш, но и да даваш?
На лош и добър света разделил в свойто съзнание,
не помниш Дома си и нямаш покой, а само желания.
УПОВАНИЕ
Вървиш, дори в покоя си не спираш,
и прекосяваш цялата Вселена.
Следата ти е твоето Разбиране,
следата ти е твойто Отражение.
Оставяш диря.
* * *
В умовете ни смътно
се оглежда Вселената.
Огледало умът е,
мислите – отражения.
И така от Единното
се роят световете…
Океанът е син
от цвета на небето.
СЪН
В кристално ясен ден, с лек вятър,
вълни по бреговете да преливат,
аз да седя на камък до водата
и да я наблюдавам мълчаливо.
И да се чувствам винаги така –
екстазът ми да идва от покоя,
крилете ми – от неподвижността,
и тишината да е същност моя.
* * *
В часа на зорницата,
на Безпредела,
ти си частица
от неразделното.
В късчето плът,
което сега те огражда,
умира умът,
душата се ражда.
* * *
Ако нещо, все пак, след човека остава,
не са изваянията от камък,
не са отраженията на светлината,
само повей от място,
докоснато от душата му,
дъжд в облак,
роса по листата…
ГЛЕДКА
Над живия плет
плуват облаци в клоните,
като в сънища летни
пеперуди се гонят.
Роза изваяна
мери ръст с небесата,
в нишка от паяжина
блестят цветове на дъгата.
ОРИГИНАЛ
За раждането
на оригинала е определен
един миг кратък.
Безсмъртен миг
сред миговете тленни
за всяка имитация нататък.
Оригинала
не би сменила тя –
замяната е равна на разруха.
Оригиналът
не е наподобима красота,
той носи дух.
* * *
Хиляда откриватели творят
едно-единствено творение.
Под него имената им лежат
със златни букви изредени.
А би било благословия свише
да съумееш незабележимо
хиляда чудеса да сътвориш
и да не ги подпишеш с името си.
* * *
Не предпазвах душата си,
живеех без мярка,
и без мярка обичах.
Така полетях,
защото желаех
крилете на птица.
Утре малкото птиче
за пръв път в живота си
ще достигне скалите,
събрало кураж
на същата клонка,
от която излитах.
ПРИРОДА
Божествена е естествеността,
с която се поддържаш вечно млада,
с която пожълтелите листа
умират и едно след друго падат.
Божествени са тихото превръщане,
неотменимостта на кръговрата,
в които нищо не остава същото,
а затова е същата земята.
* * *
Ти си малък, но твоят стремеж те тегли нагоре.
Защо зад врати се заключваш и живееш затворен?
Ти не си океанът, звездата не си, ти, човеко,
но копнежът по тях е твойта безсмъртна пътека,
и всичко нетленно, което в копнежа се ражда,
и камък по камък, миг върху миг я съгражда.
БЕЗ ОТГОВОР
Без отговор остават
най-важните въпроси –
въпроси разгадавани
от царя и от просяка.
Бездомен пак вървиш,
човеко, под небето,
орисан да грешиш –
една прашинка светла –
да плащаш със търпение
за всичките си дългове…
Ще разбереш
предназначението си,
когато го изпълниш.
ИЗ ?ИМЕ ТАЙНО”
* * *
Достигал ли си онзи бряг –
на сините луни,
където ти си слънцето
и светлината е същност твоя?
Където толкова е тихо,
че грохотът на мощните вълни
е като шепот на прибоя?
Достигал си такива брегове,
залети от божествено сияние,
което значи, че преди това поне
веднъж си се удавил в океана…
НА ТВОРЕЦА (СЛЕДИ ОТ ПОСТИЖЕНИЕТО)
Постигнатото съвършенство ще остави
в теб гордост, удовлетворение.
Но не ти, а предметът нека носи
следи от постижението.
ТВОРЕЦ
Трепти живот в картината със цветните лехи,
създадена от градинар безименен.
След месеци студът ще я унищожи,
но тя сега цъфти неповторимо.
Навярно си усещал този слънчев трепет,
без мисъл за студа, унищожението,
защото силата да създадеш е в теб
и тя не си отива със творението.
ЦЯЛОСТ
Когато си летял,
е трудно да останеш на земята.
Това, че си от кал
звучи като проклятие.
Но истинската цялост
се състои от двете –
от земното ти тяло
и полетът в небето.
* * *
Той е дарил съкровището Си на всеки.
Но откриеш ли го в себе си,
добие ли то тежест,
може да те разруши.
Преди да го потърсиш,
добий силата
да го носиш.
НАГРАДА
Днешната ти награда зависи от това
кой е на власт.
Истинската награда никога не зависи
от властта.
Днешното усърдие
е твоята награда.
Актът на творчеството
е несравним
с цялото възможно
признание.
ЖЕЛАНИЕ НА ДУШАТА
Постоянно горящият огън
изхабява твоето тяло.
Непрестанният полет разгаря
огъня до небесата.
И все пак –
няма други моменти на истина,
освен тези, когато
разумът отстъпва
пред желанието на душата.
* * *
Къде да скриеш другаде съкровище,
освен под руините?
Извън тях то ще свети ослепително,
навсякъде ще бъде пред очите
и в обичайните неща ще се превърне.
Под пластовете времето е спряло,
потънало в небитието.
С отломките и висотата ти е цяла –
от долу се издигат върховете.
Дълбай в това несвършващо начало
за всичко между черното и бялото.
СЪЩНОСТ
Раждаш се и се вживяваш в своята роля,
тя е всичко за теб, затова тежи като камък,
всяко вълнение нейно смяташ за свое
и я лепиш и обсипваш с безброй притежания.
Възвеличаваш я, търсиш й място под слънцето,
мъчиш се неповторима да я направиш,
подхранваш неистово всяка нейна значимост,
градиш светове и империи от важност.
Един ден откриваш, че не си своята роля.
Нещо се случва и смъква обвивката.
Тонове лустро се срутват на грозни отломки,
а ти си затрупан и гол, без крила, между тях.
Ако тогава прозреш голотата си,
не съжаление, радост ще те изпълни
от истински неповторимата, важната,
неразрушима и лека твоя същност.
ПОРАЖЕНИЕ
Без страх от нищо
падай в бездната на поражението –
празна и бездънна,
защото падането няма край
и изживяването го превръща
в летеж
и после в полет.
А ако не пристъпиш онзи ръб,
завинаги във поражението ще застинеш.
* * *
Когато цъфтиш, не забравяй:
цветовете големи
и стеблата им силни и здрави
израстват от семе.
И в мрачната нощ на душата,
без надежда за съмване,
си спомняй това: семената
се разпукват на тъмно.
РИСУНКИ ПО ВОДАТА
На брега на реката,
в цветна леха
ангел живее.
Седи до водата
и с пръсти от светлина
рисува по нея.
Един ден
към дома си нагоре
ще отпътува душата.
А долу
ще останат следите й –
светлини по водата.
НОВИ СТИХОВЕ
ТРИ ПЪТИ
Три пъти тръгвах към света – три пъти.
Все по-далече стигах. И се връщах.
По пътя още – всичко беше фалш, себичност, лицемерие,
лъжа и празнословие.
След третото завръщане…
Три пъти срещах любовта – три пъти.
Все по-красива и изпълваща.
И три пъти си тръгна.
След третото сбогуване…
видях къде наистина съм стигнала
и колко път съм извървяла
във вярната посока.
Разбрах защо не съм могла
да продължавам да обичам.
От онзи миг не ходя, а летя,
от онзи миг съм влюбена завинаги.
От онзи миг – на моите повиквания
не друг, а нещо вътре в мен откликва…
КОЛКО ДЪЛГО?
Колко
радостта от външното
ще те държи?
Три дена, три минути –
не повече.
А изтекат ли, ще заглъхне.
Дори като лавина
да се струпат
хубави събития,
ще траят колко –
три години, три месеца –
не повече.
Дори на непристъпен връх
да се качиш,
какво ще има там –
три мига, три дихания –
не повече.
И пак копнеж по друго
ще се възцари в душата ти,
но друго вече няма –
на върха си.
Колко
ще те държи
на външното екстазът?
Екстазът,
нужен като кислород
на живия.
* * *
Аз искам стиховете ми да бъдат
мое продължение.
И със охота отнемам от пълнотата
на земните си мигове –
да ги създам.
Написаният стих
е мъртъв миг –
дали ще се роди отново
в нечие сърце
и пълнотата Ти в друг ще прелее?
Метки:
