Осип Мандельштам - За гремучую доблест грядущих ве

Осип Мандельштам
***За гремучую доблесть грядущих веков

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

За достойната слава на бъдещи дни
за елита на този народ -
аз лиших се от бащина чаша за пир,
от веселие в този живот.

На плещите ми хвърля се век-вълкодав,
но не вълчи е моят адет:
по-добре ме пъхни като шапка в ръкав,
в топла шуба на сИбирска степ...

Да не виждам страхливец, ни хлипаща кал,
ни от кървави кости следа;
само сини лисици да светят в нощта
с първобитна за мен красота.

Заведи ме в нощта, где тече Енисей,
борът там на звездите шепти,
щото не вълча кръв в мойте вени тече,
аз от равния ще съм убит.

17-28 март 1931
Превод: 20.01.2015 г.


***

За достОйната слАва на бЪдещи днИ
за елИта на тОзи нарОд -
аз лишИх се от бАщина чАша за пИр,
от весЕлие в тОзи живОт.

На плещИте ми хвЪрля се вЕк-вълкодАв,
но не вЪлчи е мОят адЕт:
по-добрЕ ме пъхнИ като шАпка в ръкАв,
в топла шУба на сИбирска стЕп...

Да не вИждам страхлИвец, ни хлИпаща кАл,
ни от кЪрвави кОсти следА;
само сИни лисИци да свЕтят в нощтА
с първобИтна за мЕн красотА.

ЗаведИ ме в нощтА, где течЕ ЕнисЕй,
борът тАм на звездИте шептИ,
щото нЕ вълча крЪв в мойте вЕни течЕ,
аз от рАвния ще съм убИт.

***

За гремучую доблесть грядущих веков,
За высокое племя людей -
Я лишился и чаши на пире отцов,
И веселья, и чести своей.

Мне на плечи бросается век-волкодав,
Но не волк я по крови своей:
Запихай меня лучше, как шапку, в рукав
Жаркой шубы сибирских степей...

Чтоб не видеть ни труса, ни хлипкой грязцы,
Ни кровавых костей в колесе;
Чтоб сияли всю ночь голубые песцы
Мне в своей первобытной красе.

Уведи меня в ночь, где течет Енисей
И сосна до звезды достает,
Потому что не волк я по крови своей
И меня только равный убьет.

17-28 марта 1931