Димчо Дебелянов. Промайнули три ночi без сну...

Димчо Дебелянов
Промайнули три ноч? без сну...
Цикл ?ЛЕГЕНДА ПРО ГР?ШНУ ЦАР?ВНУ?


Переклад з болгарсько? — Любов? Цай


5
Промайнули три ноч? без сну, у знеможенн?,
? л?лейна утома вже стать огорта,
час безумств наста? — ?, пад?нням стривожен?,
забуття так жадають журба й самота.

? скида? вона пояс цноти пречисто?,
? немов не своя — з?р жагучий горить,
вже з чертогу луна звук ходи урочисто? —
наближа до ганебно? зали в цю мить.

Палить пристрасть в чертоз?, охоплен?м мрякою,
де на не? чека? ?з з?ллям потир,
оголившись, звернулась до нечист? всяко?,
почала прикликати до себе на пир.

Мов зловонна мушва над п?сками болотними,
?з старих домовин юртувались вони,
? в?д трунку ставали ще б?льше безплотними,
крик ? гр?шна жага залягли в долини.

Стали страдними ноч? без сну та пекучими,
в?д об?йм?в увись жар ненатлий зл?та,
?? оч? палають вогнями блискучими,
й торжеству? над нею насичена Мста.

***
Оигинал:

Димчо Дебелянов
И когато завърши тринощното бдение...
Цикл ?ЛЕГЕНДА ЗА РАЗБЛУДНАТА ЦАРКИНЯ?


5
И когато завърши тринощното бдение,
и умора прекърши лилейна снага,
час безумен настава за черни падения,
че потърсва забрава надвластна тъга.

Снела скъпия пояс на румена девственост,
тя пристъпя несвоя, с безтрепетен взор
из чертога заспал и нелепо тържествена
слиза в мрачните зали на мрачен позор.

Тя жаднее — и в мрака, под сводове каменни,
дето властно я чака препълнен потир,
гръд обнажила, броди и в пориви пламенни
рой презрени нероди привиква на пир.

Като мухи зловонни над блатните пясъци
из притулни притони стълпяват се те,
кръвно вино подклажда нестройните крясъци
и греховната жажда неспирно расте.

Утолено догаря тринощно страдание,
че прегръдки разтваря тя с огнена лъст —
през очите й греят тревожни сияния,
но ликува над нея наситена Мъст.