Сергей Есенин - Вот уж вечер. Роса

Сергей Есенин
***Вот уж вечер. Роса

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Пак е вечер. Роса
блести по коприва.
Аз облегнат стоя
на крайпътната ива.

Сноп лъчи от луна
върху нашата стряха.
Сладки трели дочух,
нейде славеи пяха.

Колко топъл уют,
сякаш зиме край печка.
И брезите стоят,
неугасващи свещи.

Зад реката далеч,
в място запустяло,
удря сънен пазач
с мъртвото чукало.

Превод: Мария Шандуркова, 2012 г.

------------------

Пак е вЕчер. РосА
блестИ по копрИва.
Аз облЕгнат стоЯ
на крайпЪтната Ива.

Сноп лъчИ от лунА
върху нАшата стрЯха.
Сладки трЕли дочУх,
нейде слАвеи пЯха.

Колко тОпъл уЮт,
сякаш зИме край пЕчка.
И брезИте стоЯт,
неугАсващи свЕщи.

Зад рекАта далЕч,
в мЯсто запустЯло,
Удря сЪнен пазАч
с мЪртвото чукАло.


--------------------

***

Вот уж вечер. Роса
Блестит на крапиве.
Я стою у дороги,
Прислонившись к иве.

От луны свет большой
Прямо на нашу крышу.
Где-то песнь соловья
Вдалеке я слышу.

Хорошо и тепло,
Как зимой у печки.
И березы стоят,
Как большие свечки.

И вдали за рекой,
Видно, за опушкой,
Сонный сторож стучит
Мертвой колотушкой.

1910

Метки:
Предыдущий: Сергей Есенин - Нивы сжаты, рощи голы
Следующий: Сергей Есенин - Топи да болота