Ингвар Донсков Бедный Буратино Бедни ми Буратино

?БЕДНЫЙ БУРАТИНО”
Ингвар Донсков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БЕДНИ МИ БУРАТИНО

?Не смея!”, ?Не умея!”, ?Не сега!” –
три ордена... Нима при тях добруваш?
Счупи тоз меч – предай го на врага,
след туй очаквай – времето лекува...

Събирай злоба... Скъсай своя флаг...
Сломи врати на замък за отбрани...
Спокойно! Всеки друг е тук глупак,
а ти, разбира се, си най-най-главен...

Олекна ли ти? Искаш ли съвет?
Засилваш се – с глава в стена се сурваш...
За сто беди е този лек проклет!
На всички ще покажеш колко струваш...

Не ти достига? Чака те развод?
Боя нацапа твоята картина?
Загуби ти! Но тъй е в тоз живот,
наивен, глупав, беден Буратино!

Сега какво? Да мреш ли? Не, бъди...
Да опростим житейската задачка...
Врежи на дървените си гърди:
?Аз – Буратино, жалък неудачник!”


Ударения
БЕДНИ МИ БУРАТИНО

?Не смЕя!”, ?Не умЕя!”, ?НЕ сегА!” –
три Ордена... НимА при тЯх добрУваш?
СчупИ тоз мЕч – предАй го на врагА,
след тУй очАквай – врЕмето лекУва...

СъбИрай злОба... СкЪсай свОя флАг...
СломИ вратИ на зАмък за отбрАни...
СпокОйно! ВсЕки дрУг е тУк глупАк,
а тИ, разбИра се, си нАй-най-глАвен...

ОлЕкна ли ти? Искаш ли съвЕт?
ЗасИлваш се – с главА в стенА се сУрваш...
За стО бедИ е тОзи лЕк проклЕт!
На всИчки ште покАжеш кОлко стрУваш...

Не тИ достИга? ЧАка те развОд?
БоЯ нацАпа твОята картИна?
ЗагУби тИ! Но тЪй е в тОз живОт,
наИвен, глУпав, бЕден БуратИно!

СегА каквО? Да мрЕш ли? НЕ, бъдИ...
Да опростИм житЕйската задАчка...
ВрежИ на дЪрвените си гърдИ:
?Аз – БуратИно, жАлък неудАчник!”

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ингвар Донсков
БЕДНЫЙ БУРАТИНО

?Не искушён”, ?Не смею”, ?Не могу”
Три ордена на грудь... Что – стало легче?
Сломай свой меч – отдай его врагу...
Потом надейся – время мол, излечит...

Сожги свой флаг... Не вытирай плевки...
Открой ворота в заповедный замок...
Есть утешенье – все ведь дураки...
А ты, конечно – самый, самый, самый...

Не отпустило? Хочешь, дам совет?
С разбега – да об стенку головою...
Ведь сказано – ?сто бед – один ответ...”
Зато покажешь всем – чего ты стоишь...

Тебе всё мало? Женщина ушла?
Друг вылил краску на твою картину?
Ты проиграл... такие, брат, дела...
Наивный, глупый, бедный Буратино!

И что сейчас? Стреляться? Не звезди...
Давай предельно упростим задачу...
На деревянной вырежи груди –
Я – Буратино, жалкий неудачник...

http://stihi.ru/2012/04/25/7501


* (экспромт: Владимир Беспалов Барский)

Хрен вам, пуля и петля!
Я качался, словно пьяный,
но держался у руля
этот мальчик деревянный...

Не тонул, и слёз не лил –
и любил свою Мальвину...
Дверь златым ключом открыл
этот мальчик Буратино...




---------------
Руският поет Ингвар Донсков е роден на 15.02.1962 г. Публикува поезия в литературния печат и в литературни сайтове. Автор е на две стихосбирки. Живее и работи в гр. Томск.

Метки:
Предыдущий: Шекспир, сонет 130
Следующий: Волшебная резинка - пер. Ш. Сильверстейна