Надежда Верас Дакранiся да мяне Докосни ме

?ДАКРАН?СЯ ДА МЯНЕ” (ПРИКОСНИСЬ КО МНЕ)
Надежда Верас
Перевод с белорусского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДОКОСНИ МЕ

Докосни се ти до мен поне в мечтите,
чезне образът ти в гъстата мъгла,
или в сънищата ми добри поскитай...
Ще разцъфна като клонка на върба.

Ще съм пролетно дихание, ще светя,
ще те целувам много пъти плахо.
И ще намеря този път заветен,
за който пред иконите поплаках.

Ще бъда мълния сред ветровете
и капки дъжд в нозете ти ще стана.
Ще бъда първи лъч на изгрев светъл,
в сърцата ни ще бие пулс за двама.


Ударения
ДОКОСНИ МЕ

ДокоснИ се тИ до мЕн понЕ в мечтИте,
чЕзне Образът ти в гЪстата мъглА,
или в сЪнищата ми добрИ поскИтай...
Ще разцЪфна като клОнка на върбА.

Ще съм прОлетно дихАние, ще свЕтя,
ще те целУвам мнОго пЪти плАхо.
И ще намЕря тОзи пЪт завЕтен,
за кОйто пред икОните поплАках.

Ще бЪда мЪлния сред ветровЕте
и кАпки дЪжд в нозЕте ти ще стАна.
Ще бЪда пЪрви лЪч на Изгрев свЕтъл,
в сърцАта ни ще бИе пУлс за двАма.

Превод от белоруски език на български език: Красимир Георгиев


Надежда Верас
ДАКРАН?СЯ ДА МЯНЕ...

Дакранiся да мяне, хаця б у марах,
За туманамi не бачу я цябе,
Або ? снах прыйдзi чаро?ных самых…
Я галiнкай распушчуся на вярбе.

Буду подыхам вясны блукаць у паветры.
Цалаваць цябе нячутна шмат разо?.
Я знайду той самы шлях, заветны,
Што малiла, стоячы ля абразо?.

Стану навальнiцаю, маланкай,
Кроплямi дажджу ля ног тваiх.
Першым промнем сонца на свiтанку,
I адным бiеннем сэрца на дваiх.

http://stihi.ru/2011/10/09/6079


ТЫ ПРИКОСНИСЬ КО МНЕ (вариант перевода на русский язык: Ольга Ступенькова)

Ты прикоснись ко мне, хотя б, в мечтах.
Не вижу я тебя в густом тумане.
Или приди ко мне в волшебных снах.
Весенней веткой вербы пред тобой предстану.

Стану дыханием самой весны
И поцелуями тебя осыплю страстно.
Найду к тебе заветную тропу,
Что пред иконой вымолила не напрасно.

Я стану молнией среди ветров
И каплями дождя перед ногами.
И первым солнечным лучом,
Что на рассвете разбудит чувства между нами.