Ольга мальцева-арзиани романс уходящей осени...
Поетический перевод из руского
Ольга Мальцева-Арзиани
(Романс уходящей осени...)
РОМАНС ЗА ОТИВАЩАТА СИ ЕСЕН
Мокрият сняг се стопява в сълзи.
Вятърът броди из стари лозници.
Как да забравя онези очи,
скрити зад дългите, мили ресници.
В късната есен, изронила лист,
с далии черни и сухи тревици...
Нашата среща. И аз съм щастлив –
Виждам очите ти с дълги ресници.
Първи снежинки прехвърчат над нас –
тъжни картини на паднали птици.
Бродим из парка. В последния час
плачат очите ти с дълги ресници.
Щях да остана във тази мечта.
Твоето име в беседката сричах.
Тръгна... Останаха само в съня
двете очи с издължени ресници.
Превод от руски: Нели Господинова
РОМАНС УХОДЯЩЕЙ ОСЕНИ...
Ольга Мальцева-Арзиани
Мокрой снежинкой растает слеза,
Ветер гуляет за парком старинным.
Я не забуду Ваши глаза,
Эти глаза средь ресниц Ваших длинных.
Осень уходит, теряют наряд
Празднично убранные георгины.
Я нашей встрече, кажется, рад...
Вижу глаза средь ресниц Ваших длинных.
Припорошило первым снежком,
Скрыло из листьев опавших картины.
Тихо по парку мы бродим вдвоем,
Плачут глаза средь ресниц Ваших длинных.
Я бы остался в осенних мечтах,
В старой беседке шептал Ваше имя...
Но Вы ушли... Лишь являются в снах
Ваши глаза средь ресниц Ваших длинных...
Ольга Мальцева-Арзиани
(Романс уходящей осени...)
РОМАНС ЗА ОТИВАЩАТА СИ ЕСЕН
Мокрият сняг се стопява в сълзи.
Вятърът броди из стари лозници.
Как да забравя онези очи,
скрити зад дългите, мили ресници.
В късната есен, изронила лист,
с далии черни и сухи тревици...
Нашата среща. И аз съм щастлив –
Виждам очите ти с дълги ресници.
Първи снежинки прехвърчат над нас –
тъжни картини на паднали птици.
Бродим из парка. В последния час
плачат очите ти с дълги ресници.
Щях да остана във тази мечта.
Твоето име в беседката сричах.
Тръгна... Останаха само в съня
двете очи с издължени ресници.
Превод от руски: Нели Господинова
РОМАНС УХОДЯЩЕЙ ОСЕНИ...
Ольга Мальцева-Арзиани
Мокрой снежинкой растает слеза,
Ветер гуляет за парком старинным.
Я не забуду Ваши глаза,
Эти глаза средь ресниц Ваших длинных.
Осень уходит, теряют наряд
Празднично убранные георгины.
Я нашей встрече, кажется, рад...
Вижу глаза средь ресниц Ваших длинных.
Припорошило первым снежком,
Скрыло из листьев опавших картины.
Тихо по парку мы бродим вдвоем,
Плачут глаза средь ресниц Ваших длинных.
Я бы остался в осенних мечтах,
В старой беседке шептал Ваше имя...
Но Вы ушли... Лишь являются в снах
Ваши глаза средь ресниц Ваших длинных...
Метки: