Максимилиан Волошин - В эту ночь я буду лампадой
Максимилиан Волошин
***В эту ночь я буду лампадой
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
В тази нощ ще бъда кандило
в нежната ти ръка ...
Не счупвай, не вдъхвай, пази ме
по каменни стъпала.
Носи ме тихо, набожно,
през мрака на твоя палат, -
ще почнат да бият тревожно,
сърцата ни в глухия свят...
В дома на твоите длани
огънче малко гори, -
Аз пред икони съм пламък...
Ти ме запали, нали?
Юли 1914
Коктебел
Превод: Мария Шандуркова, 27.01.2017 г.
-----------------------------------
В тАзи нОщ ще бЪда кандИло
в нЕжната ти ръкА ...
Не счУпвай, не вдЪхвай, пазИ ме
по кАменни стъпалА.
НосИ ме тИхо, набОжно
през мрАка на твОя палАт, -
ще пОчнат да бИят тревОжно,
сърцАта ни в глУхия свЯт...
В домА на твОите длАни
Огънче мАлко горИ, -
Аз пред икОни съм плАмък...
ТИ ме запАли, налИ?
----------------------------
* * *
В эту ночь я буду лампадой
В нежных твоих руках…
Не разбей, не дыши, не падай
На каменных ступенях.
Неси меня осторожней
Сквозь мрак твоего дворца, —
Станут биться тревожней,
Глуше наши сердца…
В пещере твоих ладоней
Маленький огонёк, —
Я буду пылать иконней…
Не ты ли меня зажёг?
Июль 1914
Коктебель
***В эту ночь я буду лампадой
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
В тази нощ ще бъда кандило
в нежната ти ръка ...
Не счупвай, не вдъхвай, пази ме
по каменни стъпала.
Носи ме тихо, набожно,
през мрака на твоя палат, -
ще почнат да бият тревожно,
сърцата ни в глухия свят...
В дома на твоите длани
огънче малко гори, -
Аз пред икони съм пламък...
Ти ме запали, нали?
Юли 1914
Коктебел
Превод: Мария Шандуркова, 27.01.2017 г.
-----------------------------------
В тАзи нОщ ще бЪда кандИло
в нЕжната ти ръкА ...
Не счУпвай, не вдЪхвай, пазИ ме
по кАменни стъпалА.
НосИ ме тИхо, набОжно
през мрАка на твОя палАт, -
ще пОчнат да бИят тревОжно,
сърцАта ни в глУхия свЯт...
В домА на твОите длАни
Огънче мАлко горИ, -
Аз пред икОни съм плАмък...
ТИ ме запАли, налИ?
----------------------------
* * *
В эту ночь я буду лампадой
В нежных твоих руках…
Не разбей, не дыши, не падай
На каменных ступенях.
Неси меня осторожней
Сквозь мрак твоего дворца, —
Станут биться тревожней,
Глуше наши сердца…
В пещере твоих ладоней
Маленький огонёк, —
Я буду пылать иконней…
Не ты ли меня зажёг?
Июль 1914
Коктебель
Метки: