Тамара Пеункова Зарисовка Наброска
?ЗАРИСОВКА”
Тамара Пеункова
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАБРОСКА
Метро. Вагон. Там тя и той.
Не двойка – твърде мълчаливи.
Той – снажен мъж, досущ герой,
а тя – красива мишка сива.
Какво ги свързва? Тих съсед,
съученик, почти приятел,
последен випуск, валс, море
или рожден ден при позната...
Навярно е мечтала тя
за него. Но се притеснява.
Това е всичко, след това
за следващата спирка става.
И ще се срещнат ли сега
съдбите им на този остров?
Тя тръгва – миг – врата, тъга,
а той – след нея. Колко просто!
И изведнъж усещам хлад,
умора тъжна пак ме хвана.
Тогава... Много дни назад
той си замина, аз останах.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Тамара Пеункова
ЗАРИСОВКА
Метро. Вагон. Она и Он.
Не пара – скованные слишком.
Он статен, очень недурён,
Она – так, серенькая мышка.
Чем связаны? – Одним двором
Или годами обученья;
Прощальный вальс на выпускном
Иль у подружки день рожденья...
А, может быть, она ждала,
Мечтала. И теперь неловко.
Ну, всё, простилась и сошла
На следующей остановке.
И будет ли ещё теперь
Другой в судьбе их перекрёсток?
Мгновенье – и захлопнут дверь.
Он вслед рванулся ей. Как просто!
Вдруг почему-то хорошо
И грустно мне. Да, вот усталость.
Когда-то... Много лет прошло.
Он уходил, а я... осталась.
http://www.stihi.ru/2010/09/27/369
---------------
Руската поетеса Тамара Пеункова е родена в гр. Ростов Велики, Ярославска област. Завършва Санктпетербургския държавен електротехнически институт. Работи в областта на изчислителната техника. Публикува стихове в поетични сборници като ?Огни Гавани”, ?Пишу о Петербурге”, издания и алманаси на Стихи ру, РСП и др. Член е на Руския съюз на писателите (2015 г.). Умира на 20 август 2020 г. в Санкт Петербург.
Тамара Пеункова
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАБРОСКА
Метро. Вагон. Там тя и той.
Не двойка – твърде мълчаливи.
Той – снажен мъж, досущ герой,
а тя – красива мишка сива.
Какво ги свързва? Тих съсед,
съученик, почти приятел,
последен випуск, валс, море
или рожден ден при позната...
Навярно е мечтала тя
за него. Но се притеснява.
Това е всичко, след това
за следващата спирка става.
И ще се срещнат ли сега
съдбите им на този остров?
Тя тръгва – миг – врата, тъга,
а той – след нея. Колко просто!
И изведнъж усещам хлад,
умора тъжна пак ме хвана.
Тогава... Много дни назад
той си замина, аз останах.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Тамара Пеункова
ЗАРИСОВКА
Метро. Вагон. Она и Он.
Не пара – скованные слишком.
Он статен, очень недурён,
Она – так, серенькая мышка.
Чем связаны? – Одним двором
Или годами обученья;
Прощальный вальс на выпускном
Иль у подружки день рожденья...
А, может быть, она ждала,
Мечтала. И теперь неловко.
Ну, всё, простилась и сошла
На следующей остановке.
И будет ли ещё теперь
Другой в судьбе их перекрёсток?
Мгновенье – и захлопнут дверь.
Он вслед рванулся ей. Как просто!
Вдруг почему-то хорошо
И грустно мне. Да, вот усталость.
Когда-то... Много лет прошло.
Он уходил, а я... осталась.
http://www.stihi.ru/2010/09/27/369
---------------
Руската поетеса Тамара Пеункова е родена в гр. Ростов Велики, Ярославска област. Завършва Санктпетербургския държавен електротехнически институт. Работи в областта на изчислителната техника. Публикува стихове в поетични сборници като ?Огни Гавани”, ?Пишу о Петербурге”, издания и алманаси на Стихи ру, РСП и др. Член е на Руския съюз на писателите (2015 г.). Умира на 20 август 2020 г. в Санкт Петербург.
Метки:
