Галина Иванова Обрывки воспоминаний

Галина Иванова Болгария
Брънка от спомен

Разтегливо небе, разтегливи понятия,
разтеглива усмивка, рефрен разтеглив.
и един строен факт – будността на тъгата -
тя е махът на четката върху статив.

Тя със сигурност сеща безсънният вятър
как за лъч и флигорна е блед нотопис.
Звънват капчици с игревна страст по стъклата,
а дъждът е с прозрачна душа обоист.

Но защо си признават съвсем простодушно
самотите, тъгите, унилия ден
Можех цветни лъжи от брега да ти шушна
и призведно да тъна в предприливен дзен.

Всъщност исках, но пречи ми чайка тревожна.
Тя за сбогом предчувствия сякаш реди.
Да не чувам гласа й не ми е възможно,
щом повторя – страстта ви е сянка и дим.

И защото й вярвам , въздъхвам стиховно,
песъчинково – римно уж търся покой,
но признавам без бой - аз съм всяках виновна,
че съм бръкна от спомен, а ти не си мой.



Обрывки воспоминаний
http://www.stihi.ru/2015/08/24/6970

Перевод с болгарского Александра Борисова

Отношения стёрты, созвездия пусты
И исчезла улыбок волна,
И остался лишь факт настороженной грусти,
Словно кисти мазок наверху полотна.

Ты, конечно, запомнишь бессонный тот вечер,
Как играла валторна отбой,
Как со страстью о стёкла хлестал капли ветер,
Дождь прозрачный душою гобой.

Потому я признаюсь вполне простодушно:
Здесь лишь горести, пасмурный день.
Снова яркую ложь шепчешь ты равнодушно,
Исчезает она, словно тень.

Я хотела, мешает мне чайки тревога,
Что прощанья предчувствует стынь.
Крик не слышен её, невозможна дорога,
Чтобы страсть повторить – тень и дым.

Потому доверяю, вздыхаю стихами,
Потеряла в песках свой покой.
Но признаюсь, однако, - во всём виновата,
Что грущу о тебе, ну, а ты не со мной.