Александър Блок - Когда ты загнан и забит

Александър Блок
***Когда ты загнан и забит

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Когато измъчен си ти
от хора, от грижи и мъка;
кога под земята потъва
всичко твое любимо и спи;
от градски манастир когато
отчаян, болен и без мощ
се връщаш в своя дом сред нощ,
и в миглите тежи сланата,
тогава спри се за момент,
да чуеш на нощта покоя,
да доловиш живот отново,
какъвто през деня не е;
с нов поглед ти ще се огледаш
в дима и в снежна далнина,
нощта как чака утринта
над бели, пухкави градини,
небето - книгата една;
в душата си опустошена
ще видиш майка си склонена,
и в несравнима тишина -
рисунка на фенера стъклен,
студът, под покрива от лед,
изстиналата обич в теб -
ще пламне и сърце ще тръпне,
и всичко ще благословиш,
от всичко повече живота,
достатъчен е той, защото
светът е винаги красив.

Пролет 1911
Превод: 28.11.2014 г.

---------------------------------------

КогАто измЪчен си тИ
от хОра, от грИжи и мЪка;
когА под земЯта потЪва
всичко твОе любИмо и спИ;
от грАдски манастИр когАто
отчАян, бОлен и без мОщ
се врЪщаш в своя дОм сред нОщ,
и в мИглите тежИ сланАта,
тогАва спрИ се за момЕнт,
да чУеш на нощтА покОя,
да доловИш живОт отнОво,
какЪвто през денЯ не Е;
с нов пОглед тИ ще се оглЕдаш
в димА и в снЕжна далнинА,
нощтА как чАка утринтА
над бЕли, пУхкави градИни,
небЕто - кнИгата еднА;
в душАта си опустошЕна
ще вИдиш мАйка си склонЕна,
и в несравнИма тишинА -
рисУнка на фенЕра стЪклен,
студЪт, под пОкрива от лЕд,
изстИналата Обич в тЕб -
ще плАмне и сърцЕ ще трЪпне,
и всИчко ще благословИш,
от всИчко повече живОта,
достАтъчен е тОй, защОто
светЪт е вИнаги красИв.

***

Когда ты загнан и забит
Людьми, заботой иль тоскою;
Когда под гробовой доскою
Все, что тебя пленяло, спит;
Когда по городской пустыне,
Отчаявшийся и больной,
Ты возвращаешься домой,
И тяжелит ресницы иней,-
Тогда - остановись на миг
Послушать тишину ночную:
Постигнешь слухом жизнь иную,
Которой днем ты не постиг;
По-новому окинешь взглядом
Даль снежных улиц, дым костра,
Ночь, тихо ждущую утра
Над белым запушенным садом,
И небо - книгу между книг;
Найдешь в душе опустошенной
Вновь образ матери склоненный,
И в этот несравненный миг -
Узоры на стекле фонарном,
Мороз, оледенивший кровь,
Твоя холодная любовь -
Все вспыхнет в сердце благодарном,
Ты все благословишь тогда,
Поняв, что жизнь - безмерно боле,
Чем quantum satis* Бранда воли,
А мир - прекрасен, как всегда.

Весна 1911
_________________
*В полную меру (лат.)