Константин Бальмонт - Лунный свет
Константин Бальмонт
Лунный свет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Лунна светлина
Луната щом проблесне в нощен мрак
със своя сърп, искрящ от блясък нежен,
душата ми е в друг, невидим свят,
пленена от пространството безбрежно.
Към планини, гори и връх сребреещ
летя в мечти, тъй както дух болнав,
и бдя над свят, от тишина мъдреещ,
и сладко плача, дишам – от Луна.
Поглъщайки аз бледото сияние,
съм сякаш елф, люлея се в лъчи
и говора дочувам на мълчание.
Далеч от мен са близки и страдание,
и чужди ми са земните борби,
аз – облаче, аз – вятър от дихание.
1894
Превод: 18.11.2015 г.
--------------------------------------------
ЛунАта щОм проблЕсне в нОщен мрАк
със свОя сЪрп, искрЯщ от блЯсък нЕжен,
душАта ми е в дрУг, невИдим свЯт,
пленЕна от прострАнството безбрЕжно.
Към планинИ, горИ и врЪх сребрЕещ
летЯ в мечтИ, тъй кАкто дУх болнАв,
и бдЯ над свЯт, от тишинА мъдрЕещ,
и слАдко плАча, дИшам – от ЛунА.
ПоглЪщайки аз блЕдото сиЯние,
съм сЯкаш Елф, люлЕя се в лъчИ
и гОвора дочУвам на мълчАние.
ДалЕч от мЕн са блИзки и страдАние,
и чУжди ми са зЕмните борбИ,
аз – Облаче, аз – вЯтър от дихАние.
-----------------------------------------------
Лунный свет
Когда Луна сверкнет во мгле ночной?
Своим серпом, блистательным и нежным,?
Моя душа стремится в мир иной,?
Пленяясь всем далеким, всем безбрежным.
К лесам, к горам, к вершинам белоснежным?
Я мчусь в мечтах, как будто дух больной,?
Я бодрствую над миром безмятежным,?
И сладко плачу, и дышу — Луной.
Впиваю это бледное сиянье,?
Как эльф, качаюсь в сетке из лучей,?
Я слушаю, как говорит молчанье.
Людей родных мне далеко страданье,?
Чужда мне вся земля с борьбой своей,?
Я — облачко, я — ветерка дыханье.
1894
Художник Л.Чурсина, “Сияющий мир”.
Лунный свет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Лунна светлина
Луната щом проблесне в нощен мрак
със своя сърп, искрящ от блясък нежен,
душата ми е в друг, невидим свят,
пленена от пространството безбрежно.
Към планини, гори и връх сребреещ
летя в мечти, тъй както дух болнав,
и бдя над свят, от тишина мъдреещ,
и сладко плача, дишам – от Луна.
Поглъщайки аз бледото сияние,
съм сякаш елф, люлея се в лъчи
и говора дочувам на мълчание.
Далеч от мен са близки и страдание,
и чужди ми са земните борби,
аз – облаче, аз – вятър от дихание.
1894
Превод: 18.11.2015 г.
--------------------------------------------
ЛунАта щОм проблЕсне в нОщен мрАк
със свОя сЪрп, искрЯщ от блЯсък нЕжен,
душАта ми е в дрУг, невИдим свЯт,
пленЕна от прострАнството безбрЕжно.
Към планинИ, горИ и врЪх сребрЕещ
летЯ в мечтИ, тъй кАкто дУх болнАв,
и бдЯ над свЯт, от тишинА мъдрЕещ,
и слАдко плАча, дИшам – от ЛунА.
ПоглЪщайки аз блЕдото сиЯние,
съм сЯкаш Елф, люлЕя се в лъчИ
и гОвора дочУвам на мълчАние.
ДалЕч от мЕн са блИзки и страдАние,
и чУжди ми са зЕмните борбИ,
аз – Облаче, аз – вЯтър от дихАние.
-----------------------------------------------
Лунный свет
Когда Луна сверкнет во мгле ночной?
Своим серпом, блистательным и нежным,?
Моя душа стремится в мир иной,?
Пленяясь всем далеким, всем безбрежным.
К лесам, к горам, к вершинам белоснежным?
Я мчусь в мечтах, как будто дух больной,?
Я бодрствую над миром безмятежным,?
И сладко плачу, и дышу — Луной.
Впиваю это бледное сиянье,?
Как эльф, качаюсь в сетке из лучей,?
Я слушаю, как говорит молчанье.
Людей родных мне далеко страданье,?
Чужда мне вся земля с борьбой своей,?
Я — облачко, я — ветерка дыханье.
1894
Художник Л.Чурсина, “Сияющий мир”.
Метки: