Анна Ахматова - Тайны ремесла - Про стихи - Осипу

Анна Ахматова
ТАЙНЫ РЕМЕСЛА
Про стихи
Осипу Мандельштаму

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ТАЙНИТЕ НА ЗАНАЯТА
За стиховете

На Осип Манделщам

Аз над тях, сякаш в чаша поглеждам,
във заветни, несметни слова -
те са вест, почерняла и нежна -
от ранената младост дошла.

Този въздух над същата бездна
дишах някога аз през нощта,
в тази нощ, в самотата железна,
где напразно зовях и крещях.

О, тъй свеж бе дъхът карамфилен,
който някога в сън се яви -
с Евредика във танца кадрилен
и Европа с Бика над вълни.

Туй са нашите сенки в мъглата
над Нева, над Нева, над Нева,
и се плиска Нева в стъпалата,
теб в безсмъртие тя позова.

Туй ключето е от квартира,
за която сега ний мълчим...
Туй гласът е на тайнствена лира,
що в задгробни ливади звучи.

1957
Превод: март 2015 г.

--------------------------------------

Аз над тЯх, сякаш в чАша поглЕждам,
във завЕтни, несмЕтни словА -
те са вЕст, почернЯла и нЕжна -
от ранЕната млАдост дошлА.

Този вЪздух над сЪщата бЕздна
дишах нЯкога Аз през нощтА,
в тази нОщ, в самотАта желЕзна,
где напрАзно зовЯх и крещЯх.

Тъй приЯтен бе дЪх карамфИлен,
който тАм във сънЯ се явИ -
с ЕвредИка във тАнца кадрИлен
и ЕврОпа с БикА над вълнИ.

Туй са нАшите сЕнки в мъглАта
над НевА, над НевА, над НевА,
и се плИска НевА в стъпалАта,
теб в безсмЪртие тЯ позовА.

Туй ключЕто е от квартИра,
за коЯто сегА ний мълчИм...
Туй гласЪт е на тАйнствена лИра,
що в задгрОбни ливАди звучИ.
----------------------------------------

Осипу Мандельштаму

Я над ними склонюсь как над чашей,
В них заветных заметок не счесть -
Окровавленной юности нашей
Это черная нежная весть.

Тем же воздухом, так же над бездной
Я дышала когда-то в ночи,
В той ночи и пустой и железной,
Где напрасно зови и кричи.

О, как пряно дыханье гвоздики,
Мне когда-то приснившейся там, -
Это кружатся Эвридики,
Бык Европу везет по волнам.

Это наши проносятся тени
Над Невой, над Невой, над Невой,
Это плещет Нева о ступени,
Это пропуск в бессмертие твой.

Это ключики от квартиры,
О которой теперь ни гугу...
Этот голос таинственной лиры,
На загробном гостящей лугу.

1957