Иннокентий Анненский Милая Миличка, скъпичка

?МИЛАЯ”
Иннокентий Федорович Анненский (1855-1909 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МИЛИЧКА, СКЪПИЧКА

?Миличка, скъпичка, где си била
нощем сред тази виелица?”
?Пътят светлее в нощта и с крила
ходих при дядо на мелница!”

?Миличка, скъпичка, аз не разбрах,
с думи кажи ми откритички.
С кой през нощта там отиде без страх?”
?С кой съм била ли? Бях с житото!”

?Миличка, скъпичка, нощем защо?
И на кого ли е житото?”
?Житото, питаш ти? Твое е то!
Впрочем, не ме и попитаха...”

?Миличка, скъпичка, где е брашното,
що под престилка бе скрила ти?”
?Под колелото във вира дълбок е...
Беше с наследник плешивият...”


Ударения
МИЛИЧКА, СКЪПИЧКА

?МИличка, скЪпичка, гдЕ си билА
нОштем сред тАзи виЕлица?”
?ПЪтят светлЕе в ношттА и с крилА
хОдих при дЯдо на мЕлница!”

?МИличка, скЪпичка, Аз не разбрАх,
с дУми кажИ ми открИтички.
С кОй през ношттА там отИде без стрАх?”
?С кОй съм билА ли? Бях с жИтото!”

?МИличка, скЪпичка, нОштем заштО?
И на когО ли е жИтото?”
?ЖИтото, пИташ ти? ТвОе е тО!
ВпрОчем, не мЕ и попИтаха...”

?МИличка, скЪпичка, гдЕ е брашнОто,
штО под престИлка бе скрИла ти?”
?ПОд колелОто във вИра дълбОк е...
БЕше с наслЕдник плешИвият...”

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иннокентий Анненский
МИЛАЯ

?Милая, милая, где ж ты была
Ночью в такую метелицу?”
?Горю и ночью дорога светла,
К дедке xодила на мельницу.”

?Милая, милая, я не пойму
Речи с словами притворными.
С чем же ты ночью xодила к нему?”
?С чем я xодила? Да с зернами.”

?Милая, милая, зерна-то чьи ж?
Жита я нынче не кашивал!”
?Зерна-то чьи, говоришь? Да твои ж...
Впрочем, xозяин не спрашивал...”

?Милая, милая, где же мука?
Куль-то, что был под передником?”
?У колеса, где вода глубока...
Лысый сегодня с наследником...”



МИЛА (переклад на укра?нську мову: Николай Сысойлов)

Милочка, сонечко, де ж ти була
Н?ччю в таку хуртовину?
?Горю – ? н?ччю дорога св?тла:
К д?ду ходила, до млину”

Милочка, сонечко, не городи
Реч? з словами химерними.
З чим же ти н?ччю ходила туди?
?З чим я ходила? Та з зернами”.

Милочка, сонечко, зерна чи? ж?
Жита не зрощував майже я.
?Зерна, говориш, чи?? Та тво? ж...
Вт?м, це хазя?ну байдуже...”

Милочка, сонечко, де ж та мука?
Куль-то – достався нег?днику?
?У колеса, – там, де вода глибока…
Лисий сьогодн? з насл?дником...”





---------------
Руският поет, драматург, литературен критик и преводач Инокентий Аненски (Иннокентий Фёдорович Анненский) е роден на 20 август/1 септември 1855 г. в гр. Омск. Завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет (1879 г.). Работи като гимназиален преподавател по древни езици и руска словесност, окръжен инспектор по образованието, директор на царскоселската гимназия и университетски лектор. Превежда творчеството на Еврипид, Хораций, Гьоте, Мюлер, Хайне, Бодлер, Верлен, Рембо, Рение и др. Автор е на стихосбирката ?Тихие песни” (1904 г.), на книгите с публицистика и литературна критика ?Античная трагедия” (1902 г.), ?Книга отражений” (1906 г.), ?Вторая книга отражений” (1909 г.), на пиесите ?Меланиппа-философ” (1901 г.), ?Царь Иксион” (1902 г.), ?Лаодамия” (1906 г.) и ?Фамира-кифаред” (1906 г.). Един от видните представители на руския символизъм, поезията му е наситена с поетично трагично напрежение и тънък психологизъм. Умира на 30 ноември/13 декември 1909 г. в Петербург. Лириката му е събрана в стихосбирките ?Кипарисовый ларец” (1910 г.) и ?Посмертные стихи” (1923 г.).