Пеньо Пенев Червени мъниста. Червонные монисты

До гроб няма това да забравя!
Ще остане в мен вечно жив спомена мил!
Беше пролетна вечер тогава,
с цъфтеж буен бушуваше в парка април.

Тази вечер бе вечер прощална,
нали помниш - войник ме изпращаше ти
и ме гледаше жално и жално,
глава кротко склонила на мойте гърди.

Мили думи и ласки - до късно,
а в алеята шушнеше шумен фонтан.
После тръгнах и ти ми откъсна
две червени мъниста от своя гердан.

Прошумя тихо вятърът ласкав
на дърветата в тъмния бухнал клонак.
Зад нас пътя поръси с цвят прасков
и с ръка ти замаха след нощния влак.

До сърцето при членската карта
в край далечен дойдоха мънистата с мен.
Като скъп, като верен другар там
аз ги пазех и срещах с тях всеки свой ден.

Ако можеха те да говорят,
ако можеха те да разкажат сега
как на пост съм стоял без умора
и през походи спал на платнище в снега!

Как съм тръпнал в мечта несломима
и какво е наливало с огън кръвта! -
ти ще чуеш, другарко любима,
най-вълшебната приказка за любовта!

Вървях с тези мъниста червени
в студ и жар, в дъжд и мрак срещу вихър суров
и аз мога да кажа, че с мене
ти навред си била, моя свидна любов!

Досега април трети път вече
е бушувал из парка със буен цъфтеж,
но аз помня прощалната вечер,
като горски цвят милият спомен е свеж.

Той не вехне, в душата ми има
лъх от него и всеки мой ден е засмян...
До сърцето аз пазя, любима,
две червени мъниста от твоя гердан...
13. V. 1951



ЧЕРВОННЫЕ МОНИСТЫ
(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
Литературный перевод О. Шаховской (Пономаревой)

До гроба это помнить буду,
останется во мне живой…
Цветенье буйное повсюду,
вечерний аромат благой.

А вечер тот, он был прощальным,
ведь помнишь, что солдат спросил,
твой взор покорный, сексуальный,
прижалась ты к моей груди.

И думы с ласками искристы,
журчал фонтан в аллее парка.
Ты две червонные монисты
от ожерелья – для подарка…

Прошелестел листами ветер
и где-то сверху хруст раздался.
Дорожка в персиковом цвете,
махнула поезду, что удалялся.

В кармане "слышат" сердца стук,
в далёкий край – монеты вместе…
Моё богатство, верный друг,
берёг их, с ними день, как песня.

Мне говорят, коль можешь,
расскажи сегодня, как на
посту стоял не уставая,
как на снегу спалось в походе.

И как терпел ради мечты;
вскипая, гудела, пела кровь…
но чуяла ли это ты,
волшебная моя любовь!

Я шёл с монетками и в хлад,
и зной, и дождь, во мрак суров,
кем ты была, сказать я мог,
терпела, берегла любовь!

Поёт апрель - в душе бушует,
не унять, а жизни больше трети …–
в нём близость душ в прощальный вечер,
соцветий свежих благодать.

Мне музыку любви играет память,
приносит вдруг улыбку твою ветер.
Не описать обычными словами
те чувства, что монисты дарят эти…

09.02.12
Фото ? Евгения Пономарева