Максимилиан Александрович Волошин - Как мне близок

Максимилиан Александрович Волошин
***Как мне близок и понятен

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Тъй приятен е и близък
този свят - в зелено, в синьо,
свят на багри, живи ризи,
сякаш гъвкаво се вият.

Скри мъглата своя покрив.
Бистър въздух - свеж и чист.
И на кестена отгоре
грейна ярък, светъл лист.

А небето цял ден мига
(бликне дъжд, прозре светлик),
ту разгъва, ту прибира
своя облак синьо-сив.

И през щори потъмнели
на опушени стъкла
драска свойте акварели
бледолика пролетта.

<1901 или 1902>
Превод: 17 май 2015 г.

----------------------------

ТЪй приЯтен е и блИзък,
тОзи свЯт - в зелЕно, в сИньо,
свЯт на бАгри, жИви рИзи,
сЯкаш гЪвкаво се вИят.

СкрИ мъглАта свОя пОкрив.
БИстър вЪздух - свЕж и чИст.
И на кЕстена отгОре
грЕйна Ярък, свЕтъл лИст.

А небЕто цЯл ден мИга
(блИкне дЪжд, прозрЕ светлИк),
тУ разгЪва, тУ прибИра
свОя Облак сИньо-сИв.

И през щОри потъмнЕли
на опУшени стъклА
дрАска свОйте акварЕли
бледолИка пролеттА.


***

Как мне близок и понятен
Этот мир — зелёный, синий,
Мир живых, прозрачных пятен
И упругих, гибких линий.

Мир стряхнул покров туманов.
Чёткий воздух свеж и чист.
На больших стволах каштанов
Ярко вспыхнул бледный лист.

Небо целый день моргает
(Прыснет дождик, брызнет луч),
Развивает и свивает
Свой покров из сизых туч.

И сквозь дымчатые щели
Потускневшего окна
Бледно пишет акварели
Эта бледная весна.

<1901 или 1902>